Чтение онлайн

— Щом Елена може да се справи, ще се справим и ние — тихо го прекъсна Мередит.

— Не искам някоя от вас да пострада. Отивам там заради Стефан — забързано заговори Елена. Отчасти говореше на двете си приятелки, но повече на най-съкровената част от душата си, до която най-сетне бяха достигнали пулсиращите електрически вълни. Такава странна, разтапяща, безумна сладост само от едно докосване на нечия ръка…

Елена успя да откъсне поглед от лицето на Деймън и се заслуша в спора, който продължаваше.

— Знаем, че отивате заради Стефан — казваше

й Мередит в този момент. — И затова идваме с вас.

— Пак ви повтарям, че там никак няма да ви хареса. После ще съжалявате. Ако въобще оцелеете — припомни им Деймън равнодушно, с все така мрачно лице.

Бони гледаше Деймън с големите си кафяви очи, огромни и умоляващи върху сърцевидното й лице. Бе стиснала ръце под шията си. Прилича на образ от картичка на Холмарк, каза си Елена. Тези нейни умоляващи очи бяха по-силно въздействащи от хиляди логически издържани аргументи.

Най-после Деймън извърна поглед към Елена:

— Да знаеш, че е възможно да ги водиш направо към смъртта. Теб… теб може би ще успея да спася. Но да спасявам едновременно и теб, и Стефан, и двете ти малки приятелки… е, няма да се справя.

Да го чуе изречено по този толкова бездушен начин, беше за нея истински шок. Елена не се бе замислила за това. Но видя решително вирнатата брадичка на Мередит, докато Бони упорито се повдигаше на пръсти, само и само да изглежда малко по-висока.

— Според мен решението вече е взето — заяви тя, като се постара да звучи спокойно, въпреки че гласът й леко потрепери.

Измина доста време, докато Елена се взираше в тъмните очи на Деймън. После той внезапно ги озари с прословутата си двеста и петдесетватова усмивка, която угасна почти в същия миг.

— Разбирам — кимна. — Е, в такъв случай ще имам още една задача. За известно време няма да съм тук, така че можете да използвате стаята…

— Елена трябва да дойде в нашата стая — обади се Мередит. — Имам доста неща да й показвам. И след като няма да може да вземем много багаж със себе си, трябва да й го покажа още тази вечер…

— Тогава да се срещнем тук на разсъмване — предложи Деймън. — И оттук ще потеглим към Демонската порта. Не забравяйте, че не бива да вземате пари със себе си. Там това не се приема с добро. Помнете още, че не отивате на ваканция, макар че много скоро сами ще се убедите в това.

С грациозен, леко ироничен жест той подаде на Елена нейната торба.

— Хм? Демонската порта ли? — повтори Бони, докато приближаваха асансьора. Гласът й потрепери.

— Стига — успокои я Мередит. — Това е просто име.

На Елена й се искаше да не познаваше толкова докога Мередит лъжеше.

Елена повдигна краищата на завесите, за да провери дали вече не се разсъмва. Зад нея Бони дремеше, присвита на стола до прозореца. Елена и Мередит обаче не мигнаха през цялата нощ, и сега навсякъде наоколо бяха разхвърляни разпечатки, изрезки от вестникарски статии и снимки, свалени от интернет.

— Вече е плъзнало извън

Фелс Чърч — обясняваше й Мередит, като й посочи една от вестникарските статии. — Не зная дали следва лей линиите, или се контролира от Шиничи… или пък просто се лута без посока, като паразит.

— Опита ли да се свържеш с Аларик?

Мередит се озърна назад към спящата Бони, преда да продължи, но по-тихо:

— Имам добри новини. Постоянно се опитвах да го убедя да се завърне тук завинаги и накрая успях. Скоро ще пристигне във Фелс Чърч… но трябва да се отбие на още едно място.

Елена въздъхна.

— Още едно спиране? Нима е по-важно от случващото се в града?

— Именно заради това не го споделих нито с Бони, нито с Мат дори. Защото съм убедена, че няма да разберат. Но на теб ще ти призная, че се досещам какви легенди изучава той в Далечния изток. — С тези думи Мередит впери черните си очи в Елена.

— Не… това е, нали? За китсуне?

— Да, точно за това е. Ще посети едно много древно светилище, за което се предполага, че някога е било разрушено от тях точно както сега се опитват да съсипят Фелс Чърч. Сега никой не живеел там. Името му Унмей но Шима означава Островът на гибелта. Може би той ще открие там някаква важна тайна, която е свързана с духовете, приели образа на лисици. Заел се е с нещо като независимо проучване, заедно със Сабрина Дел. Тя е на възрастта на Аларик, но вече е известен криминален антрополог.

— А ти не ревнуваш ли? — попита Елена смутено. Личните проблеми винаги се оказваха трудни за обсъждане с Мередит. Да я питаш за подобни въпроси, изглеждаше като проява на нездраво любопитство.

— Е! — Мередит наклони глава назад. — Все пак не сме официално обвързани.

— Обаче на никого не си споменавала за това.

Мередит наведе глава и стрелна приятелката си с поглед.

— Ето че сега го споменах.

За миг двете момичета останаха смълчани. Накрая Елена тихо заговори:

— Ши но Ши, китсуне, Изабел Сайтоу, Аларик и този Остров на гибелта… може би няма нищо общо между тях. Но ако има, ще открия какво се крие зад всичко това.

— А аз ще ти помогна — обеща Мередит простичко. — Но очаквах това да стане, след като се дипломирам…

Елена не издържа.

— Мередит, обещавам ти, че като върнем Стефан и градът се поуспокои, ще притиснем Аларик с планове от А до Я. — Наведе се напред и целуна Мередит по бузата — Сестринството на динозаврите велосираптор в действие, заклели сме се, нали?

Мередит примигна няколко пъти, преглътна веднъж и накрая прошепна:

— Добре. — После отново стана делова. — Благодаря ти. Но прочистването на града може да не се окаже чак толкова лесна задача. И без това там всички вече са обезумели.

— И Мат е пожелал да остане в разгара на цялото това безумие? При това съвсем сам? — удиви се Елена.

— Както ти казахме, двамата с госпожа Флауърс са солиден екип — тихо й припомни Мередит. — Освен това Мат реши така.