Сенчести души
Шрифт:
— Онова лъжливо китсуне! — извика Бони гневно сякаш нейните спомени бяха отнети. Реагира така, все едно че Деймън й е гадже, помисли си Елена. — Шиничи се закле, че няма да…
— Закле се също и че ще си тръгне от Фелс Чърч. Единствената причина да повярвам на сведенията на Мисао за ключа за килията на Стефан е това, че тя ми се присмиваше. Изобщо не допускаше, че можем да сключим сделка, и затова не се опита да ме излъже или да се прави на много умна. Или поне така предполагам.
— Заради това сега сме тук, при теб. За да спасим Стефан — припомни й Бони. — Ако имаме късмет, ще открием звездните сфери, чрез
— Точно така! — потвърди Елена пламенно.
— Точно така — заяви Мередит с типичния си сериозен тон.
— Да пребъде сестринството на динозаврите велосираптор!
Трите приятелки притиснаха ръцете си една върху друга като трилъчник. Това напомни на Елена за дните, когато ръцете бяха четири.
— А какво става с Каролайн? — поинтересува се тя.
Бони и Мередит се спогледаха, преди Мередит да поклати огорчено глава.
— По-добре да не знаеш. Наистина.
— Ще го понеса. Наистина — увери я Елена шепнешком. — Забрави ли, Мередит, че вече бях мъртва. При това два пъти.
Но приятелката й отново поклати глава.
— Ако не можеш да гледаш онази снимка, не бива да слушаш какво става с Каролайн. Два пъти я посетихме…
— Ти я посети два пъти — прекъсна я Бони. — Втория път аз припаднах, а ти ме остави пред вратата.
— И тогава осъзнах, че можех да те изгубя завинаги, и ти се извиних… — Мередит млъкна, а Бони я стисна за рамото.
— Е, не може да се каже, че беше обикновена визита — продължи Мередит. — Изпреварих майката на Каролайн и изтичах до стаята й. Заварих я в бърлогата й — нямаш представа как изглеждаше — да яде нещо. Като ме видя, тя се закиска и продължи да яде.
— И? — подкани я Елена, когато напрежението стана непоносимо за нея. — Какво ядеше?
— Предполагам — рече Мередит мрачно, — че бяха червеи и голи охлюви. Разтягаше ги и те се гърчеха, преди да ги захапе. Но това не беше най-гадното. Виж, трябва да си била там, за да го разбереш. Тя само ми се хилеше противно и самодоволно, после заговори със странен, плътен глас: „Искаш ли да хапнеш и ти?“ И внезапно устата ми се напълни с тази гадост — започна да пълзи към гърлото ми. Така ми прилоша, че повърнах направо там, върху килима. А Каролайн само се разсмя. Хукнах към долния етаж, грабнах Бони за ръката и двете побягнахме. Никога повече не се върнахме там. Но… насред алеята пред къщата разбрах, че Бони се задушава. Устата и носът й бяха пълни с червеите и другите гадости. Обучавана съм да оказвам първа помощ. Успях да отстраня повечето от тях, преди Бони да се задави от повръщане. Но…
— Беше кошмар, какъвто никога не искам отново да преживея. — Лицето на Бони говореше много по-красноречиво от всякакви думи.
— Чух, че родителите на Каролайн са се махнали от тази къща. Не мога да ги обвинявам. Каролайн навърши осемнадесет. Мога само да добавя, че ни остава само да се молим кръвта на върколака да надделее в нея, защото това поне ще изглежда по-малко ужасяващо от малаха. Но ако не стане така…
Елена отпусна брадичка на коленете си.
— И госпожа Флауърс може да се справи с това?
— По-добре от Бони. Госпожа Флауърс е доволна, че Мат е с нея. Както ти казах, двамата са много солиден екип. Мисля, че това занимание й допада, след като непрекъснато говори за човешката раса през двадесет и първи век. Пък и постоянно практикува занаята си.
— Занаята? О…
— Да. Така нарича тя магьосничеството. Нямам представа дали е добра или
не, защото няма с кого да я сравня… или…— Нейните билкови лапи въздействат магически! — заяви Бони категорично.
— А солите й за баня са страхотни — подкрепи я Елена.
Мередит леко се подсмихна.
— Жалко, че сега не е тук вместо нас.
Елена поклати глава. Сега, след като отново беше заедно с Бони и Мередит, знаеше, че никога няма да тръгне без тях към Тъмното измерение. Те бяха много повече от нейни помощници. За нея бяха толкова ценни… и бяха дошли тук, готови да рискуват живота си, за да спасят Стефан и Фелс Чърч.
В този момент вратата се отвори и влезе Деймън, понесъл в едната си ръка две кесии от кафява хартия.
— Е, приключихте ли с милото сбогуване? — запита ги той. Явно му беше неудобно да гледа към двете гостенки, защото се бе втренчил в Елена.
— Ами, не точно. Всъщност въобще не сме свършили — отвърна Елена. Запита се дали Деймън може да хвърли Мередит през прозореца от петия етаж. По-добре да му го съобщи постепенно, да го подготви.
— Защото идваме с вас — обяви Мередит, а Бони веднага додаде:
— Макар че забравихме да си опаковаме багажа.
За всеки случай Елена побърза да застане между Деймън и приятелките си. Но той не помръдна, приковал очи в пода.
— Идеята не е добра — тихо им възрази той. — Дори е много, много лоша.
— Деймън, престани да им влияеш! Моля те! — Елена размаха ръце пред него. Деймън вдигна едната си ръка в знак на отрицание, при което пръстите им неусетно се преплетоха.
Удар от електрически ток. Но приятен, помисли си Елена, въпреки че нямаше много време да се замисля над това. Двамата с Деймън отчаяно се опитваха да отдръпнат ръцете си, но не можеха. Леки тръпки преминаваха от дланта на Елена към цялото й тялото.
Най-после освободиха ръцете си едновременно. Когато се извърнаха, по лицата им бе изписана вина, а Бони и Мередит ги наблюдаваха зяпнали, с разширени докрай очи. Очи, изпълнени с подозрение. Очи на хора, които, все едно че казваха:
„Аха! Какво става тук?“
Последва дълга, тягостна пауза, през която никой не дръзна да проговори.
Накрая Деймън наруши неловкото мълчание:
— Това пътуване не е за развлечение. Отиваме там, защото нямаме друг избор.
— Но не сте сами. Няма да останете сами — обяви Мередит с неутрален тон. — Щом Елена тръгва, тръгваме и ние.
— Знаем, че мястото е злокобно — добави Бони, — но определено идваме с вас.
— Освен това ние преследваме и наши цели — поясни Мередит. — Искаме да прочистим Фелс Чърч от злините, извършени от Шиничи. Той все още продължава Да върлува там.
— Нищо не разбирате — поклати глава Деймън. — Там никак няма да ви хареса. — Посочи с кимване към мобилния телефон на Мередит. — Там не се използва електричество. Дори притежанието на такъв телефон там се смята за престъпление. А наказанието за всяко престъпление е едно и също: мъчение и смърт. — При тези думи пристъпи към нея.
Мередит обаче не се отдръпна, а само съсредоточи върху него мрачния си поглед.
— Вижте какво, момичета. Вие дори не осъзнавате през какви изпитания ще трябва да преминете още на влизане — заговори Деймън със суров тон. — Първо, ще се нуждаете от някой вампир за водач. За ваше щастие имате такъв подръка. Но освен това ще трябва да вършите много неща, които никак няма да ви допаднат…