Чтение онлайн

— О, да, зная. Ние харесваме момчетата и момчетата ни харесват, така че вече имахме репутацията на свалячки. Така че просто си говорехме както ни се искаше. Част от това може да е вярно, но повечето можеше да се възприеме двояко, а после… нали знаеш как могат да те одумват момчетата…

Деймън много добре го знаеше, но само кимна.

— Е, скоро след това всички говореха, сякаш сме правили всичко и с всички. Дори пишеха за това във вестника и в годишника на гимназията, да не говорим за обидните драсканици по стените на тоалетните. Но ние също си имахме малка поема и дори понякога се подписвахме под нея. Как звучеше началото й. — Елена се пренесе

мислено с две, три, че дори повече години назад. След това започна да рецитира:

„Само защото си го дочул, още не значи, че е истина.

Само защото си го прочел, не го превръща в правда.

Следващия път това, което чуеш, може да се отнася за теб.

Не си въобразявай, че можеш да промениш мненията им.

Само защото знаеш — ти знаеш!“

Като свърши, погледна Деймън, но неочаквано я обзе желание час по-скоро да стигне до Стефан.

— Вече почти стигнахме — припомни му тя. — Да побързаме.

Щатът Аризона се оказа горещ и пуст, точно както Елена си го представяше. Двамата с Деймън се насочиха право към курорта Джунипър Ризърт. Елена се изненада и разтревожи, когато узна, че Мат не се е регистрирал.

— Не вярвам да му е било необходимо повече време от нас, за да стигне дотук — промърмори, преди да влязат в стаите си. — Освен ако… О, Боже мой, Деймън! Освен ако Шиничи не го е заловил.

Деймън седна на леглото и изгледа мрачно Елена.

— Надявах се, че няма да ми се наложи аз да ти го съобщя и че този глупав кретен ще има доблестта да го признае пред теб. След като се разделихме с него, аз продължих да следя аурата му. Постоянно се отдалечаваше — в посока Фелс Чърч.

Понякога лошите новини изискват малко време, за да бъдат възприети.

— Искаш да кажеш, че Мат въобще няма да дойде — възкликна Елена.

— Искам да ти кажа, че след като взехме колите, гарванът проследи неговата и той определено се движеше към Фелс Чърч. Без да променя посоката.

— Но защо? — настоя Елена, търсейки някакво логично обяснение. — Защо е решил да се върне, да ме изостави? И защо ще отива във Фелс Чърч, където го издирват?

— Относно причината той да си тръгне: мисля, че е останал с погрешно впечатление за теб и мен — или може би по-правилно е да се каже, че изпреварва събитията? — Деймън вдигна иронично вежди и Елена запрати една възглавница върху него. — И си е казал, че трябва да се погрижи за нашето уединение. А колкото до това, защо е избрал да се върне във Фелс Чърч… — Деймън сви рамене. — Виж какво, познаваш това момче и по-добре от мен. Но дори и аз мога да кажа, че е parfait gentile 5 рицар, sans peur et sans reproche 6 . Предполагам, че смята да посрещне смело обвиненията на Каролайн и да защити невинността си.

— О, не —

простена Елена, но в следващия миг се втурна към вратата, защото някой почука отвън. — Толкова му повтарях да не…

— О, да — възрази й Деймън с лек, ироничен поклон. — Дори и след като е изслушал мъдрите ти съвети…

Вратата се отвори. Беше Бони. Бони с дребната си фигура, с къдравата си коса с цвят на свежи ягоди, с големите си изразителни кафяви очи. Елена не повярва на своите, но побърза да затвори вратата след нея, защото още не бе свършила с Деймън.

— Ще линчуват Мат! — почти изкрещя Елена. Подразни се, като чу отнякъде още едно почукване.

Деймън се изправи, заобиколи Елена и тръгна към вратата с думите:

— Мисля, че е по-добре да седнеш.

Отвори вратата едва след като я настани на един стол и отпусна ръка върху рамото й, за да й попречи да стане.

Оказа се, че този път на вратата бе почукала Мередит. Високата и стройна Мередит, чиято коса се стелеше на черни вълни по раменете й, явно бе решила да тропа на вратата, докато не й отворят. Нещо се раздвижи в ума на Елена и тя най-сетне осъзна случващото се.

Мередит. И Бони. В Седона, Аризона!

Елена скочи от стола, където Деймън насила я бе настанил, и буйно прегърна Мередит, докато несвързано повтаряше:

— Вие дойдохте! Вие дойдохте! Разбрали сте, че не мога да ви се обадя, и дойдохте!

Бони заобиколи прегърнатите си приятелки и полугласно подшушна на Деймън:

— Пак ли е започнала да целува всеки, който й се изпречи пред очите?

— Не, за съжаление. Но се пригответе да ви прегръща до задушаване.

Елена се извърна към него:

— Чух те! О, Бони! Направо не мога да повярвам, че не сънувам! Че и двете сте тук! Така ми се искаше да си поговоря с вас!

Докато тя прегръщаше Бони, а Бони прегръщаше нея, Мередит прегърна и двете. Трите членки на „братство на динозаврите велосираптор“ трескаво си предаваха неуловими сигнали една на друга — веднъж с леко повдигане на веждите, друг път с леко кимване, смръщване на чело или присвиване на рамене, последвано от отронване на примирена въздишка. Деймън не подозираше, че току-що бе обвинен, после проверен, след това оправдан и накрая възстановен на почетната си длъжност, ала със заключението, че занапред ще се налага допълнително наблюдение върху действията му.

Елена първа се отскубна, за да заговори:

— Сигурно сте се срещнали с Мат. Той трябва да ви е насочил към това място.

— Да, разказа ни всичко, после продаде приуса, събрахме си набързо багажа, купихме си самолетни билети дотук и те чакаме, не искахме да те изпуснем — изговори Бони на един дъх.

— Предполагам, че сте си купили билетите дотук преди два дни — промърмори Деймън и вдигна уморено поглед към тавана, докато се подпираше с лакът на стола на Елена.

— Чакай да пресметна… — започна Бони, но Мередит я прекъсна с решителен тон:

— Да, така беше. Какво? Да не би през това време да ви се е случило нещо?

— Опитахме се да заблудим врага — обясни й Деймън. — Но както се оказа, вероятно не е имало значение.

Не, помисли си Елена, защото Шиничи може да проникне в мозъка ти, когато си пожелае и да те лиши от спомените ти, докато ти напразно се опитваш да се съпротивляваш.

— Обаче двамата с Елена трябва веднага да потеглим на път — довърши Деймън. — Само че преди това аз трябва да свърша нещо. А Елена ще опакова багажа. Вземете колкото е възможно по-малко багаж, само най-необходимото — обезателно включете храна за два или три дни.