Чтение онлайн

— Зная защо е така — прошепна Бони, докато се опитваше да потисне истеричния смях, който напираше в гърдите й. — Това е, защото ноктите й вече не са човешки.

— Какви ги говориш?

— Нали стисна китките ми с двете си ръце. Тогава ги усетих.

— Бони, това е пълна безсмислица.

Бони събра сили, за да продължи.

— Сега Каролайн има животински нокти, Мередит. Наистина животински. Като на вълк.

— Или може би като на лисица — прошепна й Мередит.

Елена пусна в действие целия си чар, за да успокои Мат. Окуражи го да си поръча втора и трета белгийска вафла.

Непрестанно му се усмихваше през масата. Но явно не се справяше много задоволително. Мат беше като на тръни, сякаш нещо го пришпорваше, но в същото време не сваляше очи от нея.

Той още си представя как Деймън се спуска от небето, за да измъчва някое младо момиче — каза си Елена унило.

Деймън не беше с тях, когато излязоха от кафенето. Елена забеляза как Мат смръщи вежди.

— Защо да не откараме ягуара до някоя автокъща за коли втора употреба? — попита Елена. — Щом се налага да се откажем от ягуара, бих искала да ме посъветваш каква кола да вземем в замяна.

— Да, съветвам те да се спреш на някоя бричка, която всеки миг ще се разпадне — отвърна Мат с крива усмивка, която показваше, че му е ясно, че тя го манипулира, но той всъщност нямаше нищо против.

Единствената автокъща в града не изглеждаше особено обещаваща. Но дори тя не беше толкова потискаща, колкото собственикът, когото откриха да спи в малка канцелария с отдавна немити прозорци. Мат почука леко на зацапания прозорец, но чак след още няколко почуквания мъжът отвътре подскочи от стола си и гневно им махна да си вървят.

Мат обаче пак почука на прозореца, защото главата на мъжа вътре отново заклюма. Този път онзи се надигна от стола си, съвсем бавно, изгледа ги с горчиво примирение и се дотътри до вратата.

— Какво искате? — попита сърдито.

— Да направим размяна — заговори Мат със силния си глас, изпреварвайки Елена, която възнамерявайки да бъде по-мила.

— Вие, двама тийнейджъри, имате кола за размяна? — заговори ниският мъж с мрачно недоверие. — Държа това място от двайсет години…

— Само погледнете — Мат отстъпи крачка назад, за да му покаже как ягуарът блестеше на утринното слънце като гигантска роза, само че на колела. — Ягуар, съвсем нов, модел Икс Зет Ар. Вдига сто километра в час само за три секунди и седем десети! Има двигател петстотин и петдесет конски сили, модел Ей Джей-Ви 8, от гамата Джи Ай Ен, трето поколение. Ягуарът ни е шестскоростен, с автоматична предавка Зет Еф! Има и екстри: Адейптив Дайнамикс и Актив Диференчиъл за усилване на теглителната мощност! Няма друга кола като Ягуар Икс Зет Ар! — приключи тирадата Мат, приближил се плътно до ниския мъж, чиято уста оставаше леко отворена, докато очите му проблясваха, гледайки ту към Мат, ту към ягуара.

— Ти… искаш да замениш тази кола за някоя друга от това място? — попита той, за да се увери, че не сънува. — Да не си мислиш, че съм пълен с пари за… почакай малко! — прекъсна насред възклицанието. Очите му престанаха да се стрелкат и замряха като на изпечен покерджия. Повдигна рамене, но не и глава, с което заприлича на хищник.

— Не я искам — отсече и се накани да се върне в канцеларията си.

— Как така не я искаш? Преди минута едва не ти потекоха лигите! — кресна Мат ядосано, но мъжът не трепна. Лицето му си оставаше безизразно.

Аз трябваше да говоря, помисли си Елена. Нямаше да започна така войнствено, но вече е твърде късно.

Реши да не обръща внимание

на ядните реплики на мъжете и вместо това се извърна към разнебитените стари коли, пръснати из паркинга. Върху предните стъкла на всяка кола бе залепен малък надпис, отдавна покрит с дебел слой прах: „Десет процента коледна отстъпка! Леснодостъпен заем при покупка! Чиста сделка! Безопасна кола, специално за по-възрастни! Не се изисква заплащане в брой! Можете да проверите какво купувате!“ Елена се изплаши, че всеки миг ще избухне в сълзи.

— Тук никой не търси такива коли — обясни търговецът равнодушно. — Кой ще я купи?

— Да не си луд? Та този страхотен ягуар ще ти доведе цял куп клиенти. Това… това си е жива реклама! Много по-добра от онзи пурпурен хипопотам там горе.

— Не е хипопотам, а слон.

— Кой може да го познае, като е срязан наполовина?

Търговецът приближи с важна стъпка, за да хвърли още един поглед на ягуара.

— Хм, не е съвсем нова. Таз кола доста път е извървяла.

— Но ние я купихме само преди две седмици!

— И к’во от това? След някоя и друга седмица ще започнат да рекламират новия модел ягуар за следващата година. — Мъжът махна с ръка към прекрасната кола на Елена. — Стар модел.

— Стар модел ли?!

— Да. Такава голяма кола гълта много бензин…

— Но е много по-икономична от някой хибрид!

— И мислиш, че хората го знаят? Виждат я и…

— Виж какво, мога веднага да я закарам, на което и да е друго място…

— Че направи го, де! Не си струва да я заменям тази кола, за която и да е друга от моя паркинг!

— За две коли. — Друг глас се разнесе точно зад гърбовете на Мат и Елена. Очите на търговеца се уголемиха, сякаш бе зърнал призрак.

Елена се извърна и срещна непроницаемия черен поглед на Деймън. Слънчевите му очила „Рей Бан“ висяха на верижка върху тениската му. Стоеше изправен, с ръце, свити зад кръста. Гледаше твърдо, право в лицето на търговеца на коли.

Изтекоха няколко напрегнати мига, когато се дочу:

— Сребристият приус… 2 там, отзад, в десния край на паркинга. Прибран е под… навеса — заговори бавно търговецът на автомобили със замаяно изражение — в отговор на още незададения следващ въпрос на купувачите: — Аз… аз ще ви заведа. — Гласът му прозвуча също толкова замаяно.

— Не забравяй да вземеш и ключовете. Нека нашият приятел я изпробва — нареди му Деймън. Търговецът послушно зарови пръсти сред връзката с ключове, висяща на колана му, след което бавно се отдалечи с безизразен поглед.

Елена се обърна към Деймън.

— Нека позная. Ти го попита коя е най-добрата кола тук, познах ли?

— По-скоро трябваше да кажеш „Коя е най-малко неприятната“ и щеше да отгатнеш — поправи я Деймън и за десета от секундата я ослепи с бляскавата си усмивка. Но веднага я скри.

— Деймън, но защо са ни две коли? Зная, че ще е по-удобно и така нататък, но за какво, все пак, ще я ползваме втората?

— За каравана — обясни й той.

— О, не, само това не. — Но дори и Елена трябваше да признае, че така ще е по-добре — поне двамата й спътници ще си направят график кой да шофира колата след Елена. Въздъхна примирено. — Е, ако и Мат се съгласи…

— Мат ще се съгласи — увери я Деймън, докато й се стори за кратко — за съвсем кратко — невинен като ангел.