Сенчести души
Шрифт:
— С Мат не е само Елена — напомни й Мередит, този път с по-нисък и по-заплашителен тон. — С тях има още някой. Нима си забравила за споразумението, което самата ти подписа? Да не казваме на никого за Елена, нито да шумим около нея?
Каролайн примигна бавно, като гущер.
— Това беше много отдавна. За мен сякаш е било в някакъв друг живот.
— Каролайн, никакъв живот не те очаква, ако престъпиш тази клетва! Деймън ще те убие. Или вече си… — Мередит не довърши предположението си.
Каролайн продължаваше да се киска по своя хлапашки маниер, сякаш беше малко момиченце
Бони усети как я побиха тръпки и студена пот обля тялото й. Чак косъмчетата по ръцете й настръхнаха.
— Какво ти се причува, Каролайн? — Мередит навлажни устните си. Бони разбра, че тя се опитва да задържи погледа на Каролайн върху себе си, но кестенявото момиче се извърна. — Това… Шиничи ли е? — Мередит внезапно пристъпи напред и сграбчи Каролайн за ръцете й. — Свикнала си да го виждаш и чуваш, когато погледнеш в огледало? Сега постоянно ли го чуваш, Каролайн?
Бони искаше да помогне на Мередит. Наистина искаше. Ала не можеше да помръдне, нито звук да отрони.
Остана като вцепенена, като видя сивите нишки в косата на Каролайн. Сиви косми, помисли си Бони. Блестяха леко, много по-светли от разкошната кестенява коса, с която Каролайн толкова се гордееше. Освен тях имаше и други косми наоколо, които… изобщо не блестяха. Бони бе виждала подобно смесено, между светло и тъмно, оцветяване в козината на кучетата. Смътно си спомняше, че нещо такова се срещало и при някои вълци. Но съвсем друго бе да виждаш всичко това в косата на приятелката си от гимназията. Особено когато тези косми са настръхнали като на зло куче…
Тя е полудяла. Не, не е полудяла от гняв, а е душевноболна, осъзна Бони.
Каролайн вдигна поглед нагоре, но не към Мередит, а се взря право в очите на Бони. Бони потръпна. Каролайн се беше вторачила в нея замислено, сякаш се питаше за какво става Бони — за вечеря или просто е боклук за изхвърляне. Мередит пристъпи до Бони със стиснати юмруци.
— Не ме зззяпай така — рече Каролайн рязко и се обърна. Да, този път наистина изръмжа.
— Ти наистина си искала да ни видиш, нали? — поде Мередит кротко. — Ти… ти се перчиш пред нас. Но си мисля, че това е просто твоят начин да помолиш за помощ…
— Помощ, ама дррруг път!
— Каролайн — внезапно се намеси Бони, удивена от облялата я вълна на жалост, — моля те, опитай се да мислиш. Спомняш ли си, когато ни каза, че ти трябва съпруг? — Млъкна и преглътна. Кой щеше да иска да се ожени за това чудовище, което само преди няколко седмици изглеждаше като нормална тийнейджърка?
— Тогава те разбрах — довърши Бони колебливо. — Но казано честно, няма да постигнеш нищо, ако продължаваш да повтаряш, че Мат те е нападнал! Никой… — Не можа да се насили да произнесе очевидното.
Никой няма да повярва на такава като теб.
— О, аз всичко уррредих, при това много добррре — заръмжа Каролайн, а после се закиска. — Ще останеш яко изненадана.
В съзнанието на Бони изплува образът на някогашната Каролайн. Все едно видя как в изумруденозелените й очи отново проблесна познатият дързък поглед, мярна лукавото и потайно изражение на лицето й, гордото отмятане
на лъскавата й кестенява коса.— Защо избра Мат? — попита Мередит сърдито. — Откъде знаеше, че през онази нощ е бил нападнат от малах? Шиничи заради теб ли изпрати малаха?
— Или е била Мисао? — допълни Бони, като си припомни, че с Каролайн най-много бе разговаряла женската лисица от двете китсунета, лисичите духове.
— През онази вечер бях излязла на среща с Мат. — Изведнъж гласът на Каролайн стана необичайно монотонен, като че рецитираше поезия, само че бездарно. — Нямах нищо против да го целуна — той е толкова готин. Предполагам, че тогава е получил синката на врата. Може и да съм ухапала леко горната му устна.
Бони отвори уста, но усети как Мередит отпусна ръка на рамото й, за да я възпре, и побърза да я затвори.
— Само че той направо полудя — продължи Каролайн напевно. — Нахвърли се върху мен! Одрах го с ноктите си, по цялата му ръка. Мат обаче се оказа по-силен, много по-силен от мен. А сега…
А сега ще си имаш кученца, искаше да й каже Бони, но Мередит я стисна за рамото и тя отново се въздържа. Освен това Бони внезапно бе обзета от друга тревога: бебетата можеше да приличат на хора и на обикновени близначета, както ги уверяваше Каролайн. Тогава какво щяха да правят?
Бони много добре знаеше как разсъждават възрастните. Дори и Каролайн да не можеше да си боядиса косата отново в кестеняво, те ще кажат: „Вижте каква мъка е преживяла, чак косата й е посивяла преждевременно!“
И дори да станат свидетели на странното поведение на Каролайн — както Бони и Мередит в момента, — щяха да решат, че е следствие от шока. О, горката Каролайн, колко се е променила от онзи ужасен ден! Така се е изплашила от Мат, че се е скрила под бюрото. И не желае да се мие — може би това е типичен симптом след всичко, което е преживяла.
Пък и кой можеше да каже колко време ще е нужно, преди тези отрочета на върколак да се родят? Нищо чудно малахът, загнездил се вътре в Каролайн, да може да контролира и това, за да заприлича на нормална бременност.
Тогава Бони изведнъж се изтръгна от мислите си и се заслуша в думите на Каролайн, която за кратко бе престанала да ръмжи. Сега звучеше почти като някогашната Каролайн.
— Не мога да си обясня защо вярвате повече на неговата дума, отколкото на моята — заяви със злобен и обиден тон.
— Защото — заговори Мередит решително — ние познаваме и двамата. Щяхме да знаем, ако Мат излиза с теб, което значи, че не сте се срещали. И той не е от онези момчета, които ще цъфнат ненадейно на прага ти, особено след като се знае какво изпитва към теб.
— Но нали казахте, че онова чудовище, което го нападнало…
— Нарича се малах, Каролайн. Научи най-после тази дума. Нали си имаш един в теб!
Каролайн се ухили надменно и небрежно махна с ръка, за да отпъди тази мисъл.
— Казахте ми, че тези същества можели да те обсебят и да те накарат да вършиш неща, на които никога дотогава не си бил способен, така ли беше?
И трите замълчаха. Дори и да сме го казвали, не е било в твое присъствие, помисли си Бони.