Сенчести души
Шрифт:
Но ако се беше сбогувал, никога нямаше да си тръгнеш. Погледни истината в лицето, глупако, защото, когато става дума за Елена, ти си най-големият неудачник на света. Откакто си намери гадже, което харесва повече от теб, ти се държиш, все едно си Бони и Мередит, за да й помогнеш да го запази и да държиш лошото момче по-надалеч. Може би трябва да си намериш тениска с надпис: Аз съм покорно кутре, служещо на принцеса Еле…
ПЛЯС!
Мат подскочи и се просна на пода. Оказа се много по-болезнено, отколкото изглеждаше във филмите.
Тряс-пляс!
Един от дървените капаци на прозорците в другия край на стаята шумно се захлопна. Първият удар обаче наистина отекна като много силен трясък. Отвън пансионът изглеждаше много окаяно, а дървените капаци понякога съвсем внезапно
Но дали действително беше съвпадение? — усъмни се Мат, щом сърцето му престана да препуска лудешки. В този пансион, където Стефан бе прекаран толкова дълго време? Може би тук някак си все още бяха запазени останки от духа му и сега влияеха върху мислите на намиращите се вътре хора. Ако беше така, Мат със сигурност бе получил току–що як удар в слънчевия сплит или поне така се чувстваше.
Съжалявам, приятел, каза си той и едва не го изрече на глас. Нямах намерение да обиждам момичето ти. Сега е под голямо напрежение.
Обидил съм момичето му?
Обидил съм Елена?
По дяволите, той пръв би съборил на земята всеки, който би дръзнал да обиди Елена. При условие, че Стефан не използваше вампирски трикове, за да му се яви!
А какво повтаряше Елена винаги? Никога не можеш да си напълно подготвен. Не можеш да разполагаш с прекалено много резервни планове, нито да се застраховаш отвсякъде, защото, както е сигурно, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад, също така сигурно е, че дори и в най-страхотния ти план все ще се намерят някакви недостатъци.
Ето защо Елена си сътрудничеше с колкото може повече хора. Какво от това, че може и никога да не се наложи помощниците от план В или Д да се включат в играта. Те бяха на разположение, в случай че се наложеше да се притекат на помощ.
Като обмисли всичко това, на Мат му олекна и мислите му се проясниха. Не се бе чувствал така добре още откакто продаде приуса и даде на Бони и Мередит парите на Стефан, за да си купят билети за самолет. Сега можеше да се залови за работа.
— И тогава се разходихме из имението и видяхме една ябълкова градина, после една градина с портокалови дръвчета, както и черешова градина — разказваше Бони на Елена, която, свита на кълбо, лежеше в леглото си с колони в четирите краища. Изглеждаше малка и беззащитна. Около леглото висеше пепелявозлатист балдахин, който сега бе повдигнат и краищата му се придържаха настрани от шнурове с тежки пискюли, оцветени в различни златисти оттенъци.
Бони се беше разположила удобно в кресло със златиста тапицерия, придърпано до леглото. Малките й боси крака бяха вдигнати върху чаршафите.
Елена не се държеше като послушен пациент. Настояваше да стане от леглото. Искаше да се поразтъпче. Това щеше да й се отрази по-добре от овесената каша, пържолата, млякото и визитите по пет пъти на ден на доктор Мегар, който се бе преместил да живее в имението.
Но тя знаеше, че те всички наистина са силно изплашени за нея. Бони го бе изтърсила на един дълъг и хлипащ дъх през нощта, в която дребничкото червенокосо момиче дежуреше край леглото на приятелката си.
— Ти… ти изкрещя и всичките в–вампири те чуха, а после Сейдж веднага сграбчи мен и Мередит, като две котета, по едно във всяка ръка, за да се втурне натам, откъдето проехтя викът. Но д-дотогава вече толкова много хора бяха стигнали първи при теб! Ти беше в безсъзнание, а също и Деймън, и някой изрече: „Т-те са били нападнати и м-мисля, че са мъртви!“ И всички се развикаха: „Повикайте с-стражите!“ И аз припаднах, макар и за кратко.
— Шшт — нежно и внимателно отрони Елена. — По-добре пийни малко „Черна магия“, за да се почувстваш по-добре.
Бони я послуша и изпи няколко глътки. После още няколко. След това продължи с разказа си:
— Но Сейдж трябва да е знаел нещо, защото каза: „Вижте, аз съм лекар и ще ги прегледам.“ И ако можеше да го чуеш как го изрече, наистина щеше да му повярваш!
И тогава той ви прегледа и двамата. Мисля, че веднага разбра какво е станало, защото извика: „Докарайте карета! Трябва да ги отведа п-при моя колега доктор Мегар.“ Появи се самата лейди Фазина и каза, че могат да вземат една от нейните карети и просто да я върнат к-когато могат. Тя е тоооолкова богата! Сетне ви измъкнахме през задния вход, защото… защото се появиха някакви копелета, които предложиха да ви оставим да умрете. Те бяха истински демони, бели като сняг, затова ги наричат Снежните жени. А после, после ние
тъкмо се настанихме в каретата и, о, Боже мой! Елена! Елена, ти умря! Два пъти спря да дишаш! А Сейдж и Мередит само се опитваха да те спасят със сърдечен масаж и изкуствено дишане. А пък а-аз се молех така с-с-илно.Елена, вече напълно завладяна от разказа на приятелката си, я прегърна утешително, но сълзите на Бони не спираха да се леят.
— Заудряхме по вратата на доктор Мегар, сякаш в следващия миг се каним да я разбием, и някой го извика… и той те прегледа и рече: „Трябва да й се прелее кръв.“ Веднага му предложих: „Вземете от моята кръв“. Защото, нали си спомняш как в гимназията веднъж двете дадохме кръв на Джоди Райт и се оказахме на практика единствените, които можаха да й помогнат, защото бяхме с еднаква кръвна група? Тогава доктор Мегар изнамери две маси и ги подготви, ей така — Бони щракна с пръсти, — а аз бях толкова уплашена, че едва можех да стоя неподвижно, докато ми вкарваха иглата, но се справих. Някак си успях! И те ти дадоха от моята кръв. А знаеш ли какво правеше Мередит през това време? Тя позволи на Деймън да я ухапе. Наистина го направи. И доктор Мегар върна каретата в къщата, за да доведе слугите, които „искаха да получат премия“, защото т-така му казвали тук — и каретата се върна препълнена с хора. Не разбрах колко от тях Деймън изпохапа, ама хич не бяха малко! Доктор Мегар ни увери, че това е най-доброто лекарство. А Мередит, Деймън и всички ние не спирахме да говорим и да убеждаваме доктор Мегар да дойде тук, искам да кажа, да живее тук, а лейди Улма смята да превърне цялата сграда, където той живееше, в болница за бедните. И след това ние само се мъчехме да те излекуваме. Деймън още на следващата сутрин беше съвсем добре. А лейди Улма, Лусен и той — искам да кажа, че това беше тяхна идея, но той я осъществи, като изпрати онази перла на лейди Фазина — онази, за която бащата на лейди Улма така и не намерил достатъчно богат клиент, за да я купи, защото е огромна, колкото яйце, но с неправилна форма, което означава, че е с разни грапавини и извивки, но сияе като сребро.
Окачиха я на една масивна верижка и я изпратиха на лейди Фазина.
Очите на Бони отново се наляха със сълзи.
— Защото тя ви спаси. И теб, и Деймън. Нейната карета ви спаси живота. — Бони се наведе напред и прошепна: — А Мередит ми каза — това е тайна, но не и за теб, естествено, — че не било чак толкова лошо да те ухапят. Ето, казах ти го! — И Бони се протегна и се прозя, също като малко котенце. — Бих искала да съм следващата ухапана — изрече едва ли не завистливо и забързано добави: — но нали ти се нуждаеше от кръвта ми. От човешка кръв, но по-специално от моята. Предполагам, че и тук знаят всичко за различните кръвни групи, защото им е достатъчно само да помиришат кръвта, за да я различат. — Сега тя подскочи леко, преди да продължи: — Искаш ли да видиш половината от лисичия ключ? Бяхме толкова сигурни, че всичко е свършило и никога няма да го намерим, но когато Мередит влезе в спалнята, за да бъде ухапана — а аз ти се кълна, че само това са правили двамата. — Деймън й го дал и я помолил да го пази. Тя така и направи и наистина се погрижи за него. Сега е скрит в едно малко ковчеже, което Лусен изработи от нещо, приличащо на пластмаса, но е по-различно.
Елена се полюбува на малкия ключ във формата на полумесец, но нямаше какво друго да прави в леглото, освен да разговоря или да чете от книгите на класиците или енциклопедиите, донесени тук от Земята. Дори не им позволяваха на тях двамата с Деймън да си почиват в една и съща стая.
Елена знаеше защо. Те се опасяваха, че тя няма само да разговоря с Деймън. Страхуваха се още, че тя ще се приближи до него и ще вдъхне познатото му екзотично ухание — смес от италиански бергамот, мандарина и кардамон. Ще надникне в черните му очи, способни да поберат в зениците си цяла вселена, след което коленете й ще омекнат и тя ще се събуди като вампир.
Но те не знаеха нищо! Двамата с Деймън съвсем безопасно си бяха разменяли кръв много седмици преди тази криза. Ако нищо не го подлудяваше — както онази болка, той щеше да се държи като съвършен джентълмен.
— Хм — заговори Бони, като изслуша протеста и, докато с пръстите на крака си, с лакирани в сребристо нокти, побутваше една малка копринена възглавничка. — Ако бях на твое място, нямаше да им кажа, че толкова много пъти си обменяла кръв още от самото начало. Това може да ги накара да промърморят: „Аха!“ или нещо подобно. Може да си помислят нещо, нали се сещаш.