Чтение онлайн

Философ, помисли си Маркус. Какво ужасно дете. А Сабина изглеждаше запленена.

– Хей, вижте, отварят врата в пода! – Викс се наведе напред към перилата. – Какво ли ще стане?

– Какво… – Ариус се извъртя, когато пазачите хванаха ръцете му. – Моят двубой приключи.

– Имаме заповед – каза кратко единият пазач. – Ако си знаеш интересите, кротувай.

Те го дръпнаха настрана, като по двама го държаха за всяка ръка, и той видя как се отваря врата в пясъка и оттам се втурват половин дузина момчета от Британия в зелени полички. Подредиха се в дъга, с

– Не! – Ариус започна да се съпротивлява, но бе твърде късно Херкулес се огледа объркан. Трябваше да следва комична сцена: "Ариус Варварина покосява безверниците", а безверниците се играеха от двайсет пауна. Но никъде не се виждаха пауни! … Само половин дузина момчета с извадени мечове!

– О! – възкликна той. – О!

Смешният дървен меч се изплъзна от пръстите му.

Той побягна.

Те го нападнаха.

Момчетата се разпределиха в кръг и Ариус видя как Херкулес се олюлява. Затичва се към една врата. Пада в суматохата от надигащи се и спускащи се мечове.

Сякаш от разстояние Ариус чу сам себе си да ругае, почувства как се измъква от пазачите. Усети удар по тила си и падна на колене.

Задъхан и хлипащ, Херкулес се измъкна. Втурна се да бяга с късите си крачета. Вълна от смях се надигна от трибуните, когато той направи огромен скок нагоре и се опита да се покачи на стената.

Те го свалиха.

Ариус освободи едната си ръка и заби юмрука си в лицето на единия от пазачите. Шипът на един щит притисна рамената на гладиатора и той нагълта пясък.

Херкулес крещеше.

Ариус скочи от земята и хвана пазача за коленете. Сграбчи колана на мъжа и изтръгна камата му.

Херкулес крещеше името му.

Ариус намери място, незащитено от ризница, и намушка пазача. Кръв плисна по лицето му. Той се претърколи, изправи се на крака и успя да отскочи, преди трима от пазачите да го ударят отзад и да го повалят отново на земята.

За миг очите му се изчистиха от пясъка и той видя лицето на Херкулес. Бял кръг, притиснат към земята, две слепи очи, пълни с кръв, размазана уста, зейнала в черен вой.

Ариус почувства как широко отваря уста, как цялото му тяло се пропуква и някъде в главата си нададе рев в отговор. Дълъг, безкраен вик, който го погълна целия, вледеняващ фон на тъпия звук от ударите на дръжките на мечовете върху тялото на Херкулес, докато британските момчета бавно го пребиваха до смърт.

Причерня му пред очите, когато демонът надигна главата си и нададе писък.

Пуснаха го.

– Е – каза меко Маркус, – това беше интересно.

До него момчето роб висеше на перилата със зяпнала уста.

Ариус стоеше на колене, когато го пуснаха. Мечът падна от ръцете му.

Убий ги, ревеше демонът, но викът му изглеждаше толкова далечен.

Не можеше да диша. Смъкна шлема си и го запрати настрана. Пръстите му се свиха в юмрук.

Убий ги, скимтеше демонът. Той можеше да си представи как Галий се усмихва, отпуснат назад в креслото си.

– Това трябва да върне стария Варварин – щеше да каже той весело. – Насладете се на забавлението!

Ариус

Ариус разпери ръце. Дланите му кървяха от мястото, където ноктите му се бяха забили в тях, но той не усещаше нищо.

– Убийте ме!

Те го гледаха с широко отворени очи.

– Убийте ме! – изрева той. – Убийте ме, кучи синове!

Гласът му отекна из замрелия в гробно мълчание Колизеум.

Той се изправи на крака и свирепо пристъпи напред, разпервайки голите си ръце.

– Убийте ме!

Шепнейки, те направиха знак за предпазване от "лоши очи", и отстъпиха назад.

Теа в императорската ложа всички бяхме замръзнали като статуи: аз, с ръце притиснати към устата, за да не изкрещя; Лепида, с шепа сладки в ръка, спряла по средата на пътя до устата ; Паулиний, със зяпнала уста; императрицата, сменила обичайното си спокойно изражение, изглеждаше изненадана; синовете на Флавия, вкаменени като омагьосани.

Тогава Домициан стана от стола си.

– Игула – изкрещя той толкова силно, колкото и Ариус и обърна палеца си надолу в знака за смърт.

Сподавен писък стисна гърлото ми, когато британците го заобиколиха. Но Ариус се обърна с празни ръце, разперени широко.

– Кой е пръв? – попита той, а гласът му прониза всички. – Кой ще нанесе първия удар на Варварина?

Очите им проблеснаха. Те облизаха устни. Спогледаха се.

– Убийте ме! – каза той, като хвана един потреперващ меч и го притисна към собственото си гърло. – Направи го!

Момчето изпусна меча си.

Ариус се завъртя към другите като лъв и пет меча паднаха в пясъка. Половин дузина момчета в разцвета на силите си отстъпиха назад с лица, по-бели от сенаторска тога, докато един застаряващ гладиатор бавно ги пронизваше с погледа си.

Тогава той започна да се смее, а аз го обичах точно затова. Смях, истинска разтуха, когато отметна главата си назад и започна да се смее нагоре към небето. Той скочи леко към британските момчета и те се отдръпнаха треперещи с широко отворени очи.

Той се обърна с гръб към тях и се доближи към императора, който стоеше неподвижно в императорската си ложа.

– Искаш ли и ти да опиташ, цезаре? – изкрещя Ариус, разпервайки ръце. – Ти, смучеща кръв курво от рода на Флавиите!

– Ох! – каза Викс. – Това беше глупаво! Вече го загази.

– Какво? – Сабина се надигна от мястото си с любопитни очи. – Какъв е този шум? Какво означава

– Мисля, че е време да си вървим, Вибия Сабина.

Маркус я прегърна и направи жест към иконома. Всички наоколо, цялата тълпа, стояха абсолютно безмълвни, като хипнотизирани от този надменен гладиатор. О, Фортуна, какво ли ще е въздействието му върху плебеите?

– Ами Викс? – Сабина надникна над рамото на Маркус, докато той я носеше. – Ние го оставихме там.

– Той ще се оправи. – Маркус нямаше желание да види какво щеше да направи императорът с Варварина и още по-малко пък дъщеря му да го види. – Дръж се здраво за мен, Сабина.