Сенчести души
Шрифт:
— Нямам кетерис! Нито имам хексен, нито земерал! И ненавиждам магиите!
После изгледа косо малобройната група.
— Лакшми? — попита.
— Доведохме ви една жена, която спешно се нуждае от помощ — набързо му обясни Елена. — Освен това е и бременна. Нали сте лекар? Лечител?
— Да, по-скоро съм лечител, макар и само с ограничени способности. Влезте, влезте.
Лекарят бързо се върна в стаята зад вратата. Всички го последваха, като Деймън внесе Улма на ръце. Още с влизането си Елена забеляза, че лекарят се оттегли в ъгъла, претъпкан с това, което обикновено можеше да се види в свърталища на лечители, владеещи вуду и други
Елена, Мередит и Бони се спогледаха тревожно, но след малко Елена чу шум от плискане на вода и се досети, че лекарят, с навити до лактите ръкави, се е отдръпнал в ъгъла заради умивалника и сега грижливо измиваше ръцете си сред многото мехурчета от сапунена пяна. Може да се нарича само лечител, помисли си тя, но поне спазва основните изисквания за хигиена.
Деймън остави Улма върху нещо, което приличаше на маса за прегледи, покрита с чист бял чаршаф. Лекарят му кимна одобрително. После зацъка с език и извади от шкафа поднос с хирургически инструменти. Нареди на Лакшми да му подаде кърпи за почистване на раните. Първата му грижа бе да спре силното кървене. После започна да отваря едно след друго различни чекмеджета и да измъква от тях някакви кесии със силно миришещи билки. Дори се покачи на стълба, за да свали още от висящите от тавана торби с други билки. Накрая повдигна капачето на една дребна кутийка и взе щипка емфие, което обаче беше само за собствена консумация.
— Побързайте, много ви моля — подкани го Елена. — Изгуби много кръв!
— И вие сте изгубили кръв — отбеляза лекарят. — Името ми е Кефар Мегар. А тази тук трябва да е от робините на господаря Дрозн, нали? — Изгледа ги напрегнато, както правят късогледите с очила с много диоптри, макар че той не носеше очила. — И вие също сте робини, нали? — Вторачи се в късото въже, висящо от китката на Елена, а после и в Бони и Мередит, също с въжета на китките си.
— Да, но… — Елена не довърши. Съвсем забрави за ролята си. Едва не каза: „Но не съм истинска робиня, нося гривна и въже единствено заради спазване на благоприличието“. Вместо това изрече: — Обаче нашият господар много се различава от нейния. — Да, съвсем различни са, помисли си тя. Като начало вратът на Деймън не беше прекършен. И освен това, независимо колко лош и смъртно опасен можеше да бъде понякога, Деймън никога не би ударил жена, особено като тази тук. Вероятно притежаваше вродени задръжки срещу такива изстъпления — като се изключи, разбира се, периодът, когато беше обсебен от Шиничи и въобще не можеше да контролира постъпките си.
— И Дрозн ти позволи да доведеш тази робиня при лечител? — Ниският мъж я изгледа с подозрение.
— Не, той нямаше да ни позволи. Сигурна съм в това — заяви Елена решително. — Но, моля ви, побързайте! Тя кърви. А ще има и бебе…
Веждите на доктор Мегар се повдигнаха и пак се спуснаха. Без да поиска присъстващите да излязат, той извади старомодни лекарски слушалки и внимателно преслуша белите дробове и сърцето на Улма. Помириса дъха й и повдигна окървавената блуза, която Елена й бе дала. След това предпазливо палпира корема на пациентката си. Действаше съвсем професионално. Накрая поднесе към устните на Улма кафяво шишенце, от което тя пое няколко глътки, преди ла се отпусне назад със затворени очи.
— Сега ще остане така, за да си почине и съвземе — обясни им ниският мъж. — Разбира се, тя се нуждае от няколко шева, както и ти, но предполагам, че това ще стане само ако господарят ти разреши. — Доктор Мегар изговори думата господар с подчертана неприязън. — Все пак още отсега мога да гарантирам, че няма да умре. Виж, за бебето още не зная. Възможно е да остане с родилни увреждания след това тежко преживяване, но не е изключено всичко да му е наред. С добра храна и достатъчно почивка тя ще се възстанови — заключи доктор Мегар и веждите му отново се размърдаха нагоре-надолу, с вид на човек, който с радост би заявил това в лицето на господаря Дрозн.
— Тогава
първо се погрижете за Елена — обади се Деймън.— Не, не! — възпротиви се Елена и се отдръпна от лекаря. Изглеждаше приятен човек, но очевидно тук най-важни бяха господарите, а Деймън беше много по-властен и по-страховит от всички тях.
Но в този момент Елена напълно забрави за това тукашно правило. Самата тя изобщо не беше загрижена толкова за себе си, колкото за Улма. Беше й обещала, че няма да страда повече и всичко ще е наред — думите на лекаря потвърждаваха, че може да го изпълни. Сега само това имаше значение.
Веждите на доктор Мегар продължаваха да се помръдват нагоре-надолу, нагоре-надолу, като две малки гъсеници, подредени в една линия, макар че едната издаваше малко от другата.
Несъмнено поведението на тази робиня не му се струваше нормално, дори изискваше сериозно наказание. Елена го забеляза мимоходом и не му обърна внимание, както нехаеше и за Деймън.
— Помогнете й — повтори тя нетърпеливо и видя как веждите му се стрелнаха рязко нагоре, сякаш устремени към тавана.
Неволно бе позволила на аурата си да се изплъзне от контрола й. Но не напълно, слава Богу. Все пак част от аурата й несъмнено бе изригнала насред стаята като проблясък от заслепяваща светкавица.
Забеляза го дори и лекарят, който беше нормален човек, а не вампир. Забеляза го и Лакшми. Дори Улма се понадигна тревожно от масата за прегледи.
Трябва изключително много да внимавам, напомни си Елена. Стрелна бързо с поглед Деймън, който — според нея поне — всеки миг щеше да експлодира. Твърде много емоции, твърде много кръв, а и адреналинът, с повишено ниво заради убийството на Дрозн трескаво пулсираше в кръвта му.
Но как успя да разбере това? Защото в момента дори и Деймън не можеше да се контролира съвсем добре, досети се Елена. Долавяше някакви тревожни сигнали, достигащи до нея пряко от мозъка му. По-разумно ще е по-скоро да го изведе оттук.
— Ще изчакаме навън — каза му Елена и улови ръката на Деймън. От този фамилиарен жест доктор Мегар остана напълно шокиран. Никоя робиня, дори и да бе красавица, не можеше да си позволява подобна дързост.
— Вървете и почакайте в двора — съгласи се лекарят. Постара се с нищо да не издаде изненадата си, дори не ги погледна в лицата. Погледът му остана някъде във въздуха, в пространството между Елена и Деймън. — Хей, Лакшми, подай ми от превръзките. Първо трябва да спра кървенето. Можеш да ми помагаш.
— Имам още само един въпрос — ненадейно добави той точно когато Елена и останалите се готвеха да напуснат стаята. — Как се досетихте, че тази пациентка е бременна? С каква магическа способност се постига такава проницателност?
— Няма никаква магия — обясни му Елена. — Всяка жена ще се досети само като я погледне. — Тя видя как Бони я изгледа възмутено, докато лицето на Мередит остана непроницаемо.
— Онзи ужасен търговец на роби — Дрогзи или както се казва — я шибаше с камшика си по гърдите. Вижте тези прорезни рани. — Елена изтръпна, загледана в двете кървави черти, пресичащи гръдната кост на Улма. — При подобно изтезание всяка жена ще вдигне ръце, за да предпази гърдите си, но тази се помъчи да прикрие корема си. А това може да означава само, че е бременна и тя го знае.
Доктор Мегар спусна вежди и се загледа в Елена, напрегнато, сякаш се взираше през стъклата на очила. После кимна замислено.
— Вземете няколко превръзки, за да спрете кървенето от раните си. — Каза го на Елена, а не на Деймън. Очевидно тя бе спечелила донякъде уважението му, без значение дали бе робиня или не.
От друга страна, Елена сякаш бе изгубила връзка с Деймън. Или може би самият той нарочно се бе изолирал телепатично от нея, оставяйки я, все едно се взира в гола стена. Деймън се върна в чакалнята на лекаря и махна нетърпеливо с ръка на Бони и Мередит.