Чтение онлайн

– Лепида? – Познатото почукване на вратата. – Чух някакъв звук от трошене.

– Просто шишенце с парфюм, Маркус. Ирис го бутна… – Нагласих на лицето си очарователна усмивка.

Съпругът ми влезе и ме целуна по бузата за поздрав. Грозен и не на място в моята хубава синьо-сребриста спалня, миришещ на мастило както обикновено.

– Пак си бил долу в библиотеката, Маркус?

– Не мога да открия "Коментари" на Цицерон.

– Робите не ти подреждат добре нещата. Трябва да ги държиш по-изкъсо.

– Няма нужда. Да се ровиш из рафтовете е половината от удоволствието.

Удоволствие! Лепида Полиа, жената, която привличаше

– Колко мило – измърморих аз.

– Ами ти? – Очите му се спряха върху моите. – Успяваш ли да си намериш нещо да се забавляваш?

– Половината от нещата ми дори не са разопаковани. Що се отнася до града… – Махнах елегантно с ръка. – Е, Брундизиум може и да не е Рим, но мисля, че ще намеря какво да правя. Играят "Федра" в театъра… О, и си купих още перли! Толкова бяха красиви, че просто не можах да се сдържа! – показах аз трапчинките си.

– Купувай си каквото ти харесва! – усмихна се той. – Видя ли? Казах ти, че спокойствието ще ти се отрази добре.

– Вероятно си прав – задържах задължителната си усмивка.

– Паулиний ще дойде за вечеря днес. И няколко приятели. Ще бъде хубаво пиршество. Ще ти бъде приятно, нали?

"Хубаво пиршество"! Сериозният син на Маркус и няколко стари мъже, които дрънкат за републиката. След като в продължение на четири години седях на приеми редом със сенатори, управители на провинции, до най-видните патриции на Рим. – Разбира се, че ще ми бъде приятно, Маркус. Ще кажа на готвача да приготви малко от онова сърнешко месо със счукан розмарин, което Паулиний обича.

– Помолих го да дойде по-рано. Сабина обожава историите му, преди да си легне.

– И двамата я глезите – укорих го аз. – Тя си има гледачка, която да разказва истории.

– Какво да се прави, като харесва повече историите на Паулиний? – Той отново ме целуна по бузата, уф, тази миризма на мастило… И тихичко излезе, накуцвайки.

Изчаках, докато се отдалечи на безопасно разстояние, преди да метна още едно шишенце с парфюм по вратата. Мразя Маркус! Мразя го, мразя го, мразя го!

Паулиний Норбан свали меча си, когато противникът му се преви на две.

– Добре ли си, Верий? Да не те...

– Ха! – Верий се изправи и замахна с меча си нагоре към шията на Паулиний. – Знаех си, че ще се хванеш! Предаваш ли се?

– Предавам се!

Те прибраха мечовете си в ножниците и с големи крачки се измъкнаха от горещината на тренировъчната площадка. Запътиха се обратно към преторианските казармени помещения.

– Трябва да се стремиш да убиваш, Норбан. Що за праправнук си на Август? Безопасен си като печена мида.

Паулиний го сграбчи и те се сборичкаха на слънчевия двор. Двама трениращи преторианци, които трябваше да се дръпнат от пътя им, изругаха беззлобно.

– Предаваш ли се? – изрече задъхан Паулиний, палците му притискаха гърлото на Верий.

– Предавам се, предавам се!

Шмугнаха се в преторианската баня, свалиха пропитите си с пот туники и със задоволство се отпуснаха в горещата пара на лаконикума [14] .

Верий пипнешком започна да търси съда с вино сред кълбата от пара. Ще ходиш ли на гощавката при Марцелус довечера?

– Не мога. – Паулиний обърса челото си с кърпа.

– На друго пиршество ли ще ходиш? – ухили се Верий. – Може би интимна вечеря за двама?

– Не.

– Еее, стига де. Ами онази твоя певица, след която се влачиш – Антония?

– Атина. Не, не е тя.

– Не те виня, хубава е. Скъпичка обаче. Очаква да правиш множество дребни подаръци. Колко ще ти излезе тази малка вечеря за двама?

– Ще ходя при баща си, магаре такова! Той е в града.

– Баща ти ли? Не знаех, че изобщо излиза от Сената.

– Не знаеш? Сенатът се разпуска през лятото. Като училищата.

Паулиний отпрати прислужващите в банята, когато се приближиха с масла и стригили [15] .

Никога не се беше чувствал удобно роби да му трият гърба. Войниците трябва да се грижат сами за себе си.

– Може пък аз да навестя твоята певица вместо теб? Да кажа колко ти липсва, докато ти слушаш всички онези стълбове на империята да декламират и хвалят добродетелите на републиката и александрийски стихове. – Верий изпръхтя, когато прислужникът прокара стригила по гърба му, за да попие потта. – Или може би да кажа, че ухажваш онази апетитна твоя мащеха?

– Хей, престани! – каза Паулиний.

– О, не започвай пак! Само изразявам най-сърдечното си възхищение към онова невероятно съблазнително същество, което по някаква случайност ти се пада законна майка. Паулиний метна по него една кърпа. Последва сборичкване и те събориха един поднос с масла за вана. Паулиний отпрати робите, докато подреждаше малките стъклени шишенца във войнишки редици.

– Нали разбираш… – Верий се изтегна на една мраморна плоча и кимна на масажиста да дойде. – Никога не съм допускал, че баща ти ще се ожени за момиче, което е на една трета от възрастта му. Виж баща ми, този дърт козел, вече има четвърта жена! Но твоят,– Паулиний прокара стригила по ръката си и обра потта. Спомни си как си беше помислил същото.

– Татко… това момиче, Полиа… ами… тя е още дете – беше се изпуснал той преди четири години. – Извинявай, не трябваше да...

– Съвсем правило наблюдение – усмихна се баща му. – Знам какво си мислят всички – стар развратник с младо момиче. Нямам нищо против да дам на хората повод да се посмеят.

Кипналата от гняв кръв обагри бузите на Паулиний. Никой не може да се подиграва на баща му пред него!

– Кой ти се смее? – запита той.

– Всички – каза Маркус сухо. – Не настръхвай така, момче!

– Но те говорят.

– Говори се, че съм си загубил ума по момиче, което е достатъчно младо, че да ми бъде дъщеря. Те не знаят, че това е заповед на императора, против волята ми. И все пак мисля, че двамата заедно можем добре да се справим, Лепида и аз – усмихна се Маркус. – Нямам никакви илюзии, Паулиний. Не и на моята възраст. Но Лепида ме харесва достатъчно и това може да е приятно.– Паулиний осъзнаваше с чувство на неудобство, че собствената му майка не е била особено… приятна.

– Приятна ли? – беше изръмжала веднъж леля му Диана. – Паулиний, та тя беше кучка от класа!