Чтение онлайн

– Не и той! Той няма да умре днес. – Викс метна още едно камъче гневно. – Той ще умре стар, в хубаво, меко пухено легло с чаша вино в ръка. Кучият син!

– Ти също ще умреш стар – каза Несий безразлично. – Ще караш колесница твърде бързо, защото дори когато си стар военачалник с предан легион, който ще те нарича Версенжеторикс Червения, все още ще обичаш бързите коне и бързите боеве. И ще умреш бързо, макар че ще се задържиш достатъчно дълго, за да могат центурионите ти да се скупчат около теб и да поплачат. Ще има и една жена, която ще скърби за теб, въпреки че няма да може да го покаже. В твоя чест ще бъде издигната арка, а войниците ти ще изпият толкова вино в твоя памет, че

ще е достатъчно, за да отнесе като река погребалната ти арка при Плутон. И ще се кълнат, че никога не е живял друг мъж като теб. Как ти се струва тази смърт, млади Версенжеторикс? Не че изобщо ми вярваш, защото ти не вярваш в звездите.

– Ти си превъртял! – измърмори Викс.

– А аз няма ли да получа предсказание? – провикна се Паулиний след Несий, но астрологът вече се беше отдалечил като чезнещо привидение надолу по тихите кънтящи коридори.

 Отидох в къщата на Маркус в последен опит да го убедя да се омъжи повторно за мен – не бях спала с него от години, но си струваше да се опита. Но него го нямаше.

– Отиде в Капитолийската библиотека, домина. Нареди да не позволяваме да...

– Позволявате? – За пет минути острият ми език ги вкара в правия път и ги направи по-покорни; бяха ми се подчинявали като на господарка твърде дълго, че да могат да се отърсят от навика.

Влязох вътре и се метнах кисело на лектуса със сини възглавници в атриума. Затънтена тиха къща. Тук никой никога не си беше правил тайни любовни срещи по ъглите, нито се беше заливал от смях на неприлични шеги, нито дори беше прекалявал с виното. А аз вече не бях господарката на тази затънтена тиха къща. Вече не бях Лепида Полиа, сенаторската съпруга. О, аз се бях изсмяла на това колкото можех: "Наистина, толкова ми беше дотегнал отегчителният стар Маркус, че не можете да си представите! ", но хората започнаха да шушукат за това колко бързо Маркус ме е изхвърлил след тринайсетгодишен брак, и то толкова скоро след като Домициан също ме е изхвърлил. Маркус не ме беше обвинил в прелюбодейство – държах устата си затворена за Паулиний и засега Маркус беше удържал на думата си, – но всички онези дебели римски матрони, които завиждаха на успеха ми, се възползваха от всяка възможност да си шушукат. И един-двама от любовниците ми се бяха оказали необяснимо заети през последните седмици. Притесняваха се, че си търся нов съпруг.

Всеки с име искаше Лепида Полиа за любовница. Никой с име не ме искаше за съпруга.

– Майко? – Сабина влезе в стаята, докато четеше някакъв свитък и направи лек поклон, като ме видя. – Татко не е тук. Пристигна императорски пратеник и трябваше да излезе. Ще му предам, че си се отбила.

Тя се обърна.

– Чакай – казах аз. – Мислех, че е отишъл в библиотеката.

– О! – Сабина изпусна документа и се наведе, за да го вдигне. – Ами може би е там. Извинявай, майко, учителят ми ме очаква.

– Чакай! – Станах от лектуса. – Императорски пратеник ли каза?

Очите се плъзнаха настрана.

– Така ми се стори.

– Домус Августана е затворена като крепост в продължение на седмици! Заповед на императора. Кой би изпратил на Маркус съобщение?

– Императрицата – Сабина се окопити. – Тя много уважава баща ми. Поне някой да го уважава.

– Ама че си груба, малката! – Дъщеря ми се обърна бързо, за да си тръгне, но ръката ми се стрелна и сграбчи китката . – Мисля, че трябва да си побъбрим малко, скъпа! Все пак сега, като съм разведена, имам много повече свободно време да прекарвам с теб.

– Няма какво да ти кажа – отговори тя, като се отдръпваше.

– О, напротив! – Нещо прищракна в главата

ми, причината, поради която Домициан се беше заключил в двореца си като в крепост. – Днес е денят, когато се предполага, че Домициан ще умре. В подобен ден императрицата би трябвало да е заключена заедно със стражите си. Тогава защо праща на баща ти съобщения?

Те се срещнаха в градините на Лукул: две носилки със спуснати завеси спряха за малко една до друга.

– Благодаря ти – каза императрицата зад почти спуснатата завеса. – Знам, че беше много неочаквано.

– Паулиний? – рязко попита Маркус.

– Не, не, той е в двореца и утешава Домициан. Той е единственият, който може да го направи. За друго става дума. Изпратих да извикат и Ариус и Теа – къщата ти празна ли е?

– Да, Сабина е заета с уроците си следобед, а аз наредих на робите да не пускат посетители. Какво се е случило?

– Може да се наложи да избързаме с плана.

– Скъпа, не ми харесва, когато ме лъжеш! – погалих аз ръката на Сабина. – Робите казват, че Маркус е отишъл в библиотеката. Ти казваш, че е получил съобщение от императрицата. Кой лъже? – Току-що боядисаните ми нокти оставиха червени следи върху ръката .

– Сбърках, той е в библиотеката.

– Не мисля – погалих косата . – Ти си го видяла да получава бележка от двореца, а после да излиза. Вероятно за да се срещне с императрицата. За какво евентуално биха могли да разговарят в ден като днешния? – Вплетох пръсти в косата . Просто леко оскубване, за да я насърча.

– Не знам, аз… ооох.

Раздразнението ми нарастваше. Дръпнах я рязко.

– Лъжеш!

– Не лъжа, аз не...– Чу се почукване на вратата.

– Домина? – плахият глас на робиня.

– Дъщеря ми има пристъп – казах аз. – Махайте се! – Веднага щом стъпките се отдалечиха по коридора, дръпнах главата на Сабина назад, почти до нивото на раменете. – Маркус и императрицата се срещат често, нали?

– И защо не? – Тя вече подсмърчаше, а сълзите пълнеха очите .

– Те не са любовници, това е сигурно! Тогава защо биха се срещали? – Още едно леко подръпване. – Някой друг среща ли се с тях?

– Пусни ме!

Аз я оставих да се изправи.

– О, скъпа – въздъхнах, – да не би да ти причинявам болка? – Погалих бузата на Сабина, а след това зашлевих плесница. Тя изпищя, а аз внезапно бях обзета от същинска ярост – ярост, която усещах да напира, откакто Маркус се разведе с мен. – С кого? С кого се срещат?

Сабина беше на пода и се прикриваше с ръце от ударите ми.

– Не знам! Не съм ги виждала!

– Не знаеш! Ти, малка гадна лъжкиня със заешко лице, как смееш да ме лъжеш! – Сграбчих я за косата и извих главата , притискайки я към ръба на масата. Почти не я виждах през червената мъгла, премрежила погледа ми.

– Къде ги видя?

– Тук – каза Сабина и започна да хлипа.

– Прочети го, Маркус! – Сгънато парче пергамент премина от едната носилка в другата. – Един от робите ми го донесе преди около час.

Маркус го прочете набързо.

– Разбирам. – Гласът му беше неутрален. – Дали ще го приведе в действие скоро?

– Домициан не се бави, когато раздава смъртни присъди.

– Тук е посочена само "държавна измяна" като причина за ареста. Дали знае нещо?

– Не, не съм била проследена до нито една от срещите ни. Но той иска да ме види мъртва вече повече от десетилетие, а и каквито и да са причините, той е решил, че сега е подходящият момент. Вероятно – каза спокойно тя – ще бъда мъртва съвсем скоро, освен ако довечера не...