Чтение онлайн

Императрицата се беше оттеглила за следобеда и една фигура в розова копринена стола се беше вмъкнала и кацнала отстрани до стола на Домициан. Фигура с жълта коса.

– Аврелия Руфина? Тя е само временно, просто прищявка, всъщност Домициан иска мен.

– Мисля, че е приключил с теб, Лепида. Както и аз! – Маркус ме погледна, както гледаше сенаторите, които му противоречаха относно правата за ползване на питейна вода. – Следователно се развеждам с теб – по правен път, разбира се, тези неща не стават с думи. Давам ти време до довечера да изнесеш вещите си от дома ми!

Въпросът с императора остана

– Със или без императора, Маркус, знаеш какво ще направя, ако се опиташ да се разведеш с мен! Скъпият ти Паулиний ще...

– Освен това – Маркус ме прекъсна, – ще повдигна срещу теб обвинения в прелюбодеяние. В рамките на шейсет дни, които се предвиждат от закона, ще представя на съда обширен списък с доказателства. – Той ми се усмихна, доста нежно. – Да, Лепида. Търпението ми се изчерпа.

Аз го зяпах с широко отворена уста цяла минута. Маркус?!

Очите на Калпурния проблясваха. Сабина гледаше ту лицето на баща си, ту моето.

Робите на арената се суетяха по окървавения пясък, като заобикаляха биещите се гладиатори и извличаха мъртвите.

– Калпурния, скъпа – казах аз на висок глас, – искаш ли да знаеш нещо за Паулиний? Той ме изнасили, когато бях още младоженка, а бъдещият ти тъст му позволи. Сабина е дете на Паулиний, не на Маркус, и аз ще повдигна в съда обвинение срещу него в изнасилване. Какво ще кажеш?

– Мисля, че лъжеш – каза Калпурния доста уравновесено.

Маркус положи дланта си върху квадратните селски пръсти в знак на признателност.

– Добър опит, Лепида – каза той, – но тази история можеше и да мине преди осем години. Опитай с нея сега и всички ще се зачудят защо не си я разказала по-рано. И, разбира се, тук изниква и въпросът за твоята репутация, която определено не е останала неопетнена през тези осем години. Наистина ли искаш всичките ти подмолни действия и тайни да излязат наяве?

– Ти… ти няма да посмееш да...

– Връзката ти със сина ми… Калпурния, би ли била така добра да запушиш ушите на дъщеря ми… като млада съпруга на двайсет години… Връзките ти с поне, по последни данни, двайсет и двама сенатори, деветима претори, трима съдии и петима управители на провинции.

– Това… това не е вярно, аз не съм.

– Тези поне са мъже от твоята собствена класа… – Маркус ме стъпка с поглед. – А историйките с кочияши на каляски и масажисти в обществените бани, ами легионерите – особено двамата братя от Галия, които са те обладали едновременно, отпред и отзад? – Маркус вдигна вежди, а зад него един боец с тризъбец умря, пронизан от меч в гърлото. – Управителите на провинции и сенаторите са едно нещо, Лепида, но отрепките от помийните ями Устните ми се разлепиха, сухи като пергамент.

– Ти не можеш… Ти никога не вдигаш поглед от глупавите си свитъци

– О, виждам доста неща, докато седя над свитъците си. Всъщност в продължение на години събирам доказателства. Имам документи, свидетели, роби, които биха проговорили с удоволствие, а бих добавил и без да са заплашвани или измъчвани. Ти никога не си била добра господарка, Лепида. Имам за свидетели и няколко от бившите ти любовници. Юний Клодий например, се съгласи да свидетелства веднага, когато

– А какво ще стане с теб, след като бъдат изложени всичките тези доказателства? – окопитих се аз. – Ти ще се превърнеш в сенатора, чиято жена е спала с всички мъже в Рим.

– О, мисля, че моята репутация ще оцелее – рече той с усмивка. – А твоята?

Сабина със смях свали ръцете на Калпурния от ушите си.

– Ти! – обърнах се аз към нея. – Ако си мислиш, че някой мъж ще пожелае дъщерята на един рогоносец? Веднъж щом приключа с него, няма да има и един мъж в цялата империя, който да те поиска.

– По закон – Маркус произнесе думите, сякаш беше в Сената, – мъжът получава имуществото на бившата си съпруга, ако изневярата е подкрепена от доказателства. Всеки златен ауреус от зестрата ти ще отиде за Сабина. Достатъчно злато, струва ми се, че да си хване който мъж си пожелае – макар че тя и бездруго ще е същински дар за всекиго!

– Все още имам шанс! – изсъсках аз. – Съдилищата са съставени от мъже, нали знаеш?! Мога да накарам всеки мъж да ми повярва!

– Ще поема риска.

Те седяха – Калпурния до едното му рамо, Сабина – до другото – триумвират от съдии с океан от проливаща се кръв зад тях. Гладиаторите бяха приключили, победителите вдигаха оръжията си триумфално, а загубилите бяха извличани от сцената за храна на лъвовете. С гладиаторите беше свършено, както и с мен.

Не може всичко да е стигнало толкова далеч! Не може! … Щях да се превърна в отхвърлена от обществото жена, щях да търся който и да е мъж да се омъжи за мен – огледах се за оръжие, каквото и да е оръжие, и тогава чух Паулиний да се смее заедно с Траян зад мен.

– Ами синът ти, Маркус? На чия страна мислиш, че ще бъде? Той ме обича, в случай че си забравил! Той би се търкалял по земята и би скимтял като кученце, ако поискам! Така че, ако си мислиш, че ще одобри това.

– Тогава защо не го попитаме? Паулиний! – Преди да успея да го спра, Маркус подвикна над рамото ми към сина си, който хвърляше монети долу на арената към един триумфиращ германец във вълчи кожи. – Паулиний, развеждам се с мащехата ти. Имаш ли някакви възражения?

Паулиний спря, а очите му се стрелнаха по голите ми ръце и съблазнителни рамене – тялото, на което някога беше робувал.

– Никакви! – отвърна, а гласът му ме зашлеви като порив на северен вятър.

– Паулиний… – наведох се напред, за да му позволя да зърне гърдите ми. – Паулиний, той е отмъстителен, ще ме опозори! … Аз разчитам на теб!

Той ми обърна гръб. Просто ми обърна гръб и започна отново да говори на слисания Траян:

– Мисля, че си прав за обучението на легионите. Твърде много се толерира примиренчеството Това не можеше да е истина! Не можеше да е истина!

– Лепида – отново гласът на Маркус Не! Не! НЕ!

– Лепида, няма да те оставя съвсем без нищо. Недей да клеветиш Паулиний и Сабина и ще оттегля обвиненията в прелюбодеяние и ще ти оставя зестрата ти.

Зестрата ми? За какво ми бяха пари без съпруг? Римска жена без съпруг е нищо. Дори и Маркус да не очерни репутацията ми пред съда, кой мъж със статут на патриций би се оженил за мен, след като Маркус толкова безцеремонно ме е зарязал… Ами ако Домициан наистина ме е изоставил?!

Втресе ме.