Чтение онлайн

Не че беше ирационално да го изпитва.

Господин Еку беше служил на Вечния император много пъти и дори беше убедил своята раса да пренебрегне дълбоко вкорененото си желание за неутралитет, за да подкрепи скришно Империята по време на Таанските войни. Но той не страдаше от никакви илюзии относно евентуалните действия на Императора, ако последният разбереше за вижданията, мислите и мисията на господин Еку.

Това беше и една от причините да изчезне от своя свят, без да каже на никого за целта и намеренията си. Пристигането му в родния свят на Рюкор беше извършено с един от корабите на свободно търгуващите Романи. Още една връзка, родена от дните на трибунала и

създадена от човека, който искаше всеки да може да лети: Стен.

Стен беше привлякъл Еку да участва в трибунала с малък подарък: самоделен холографски дисплей на „въздушен цирк“ от древната Земя, където прикованите към земята хора рискуваха живота си, карайки движени от бензинови двигатели въздухоплани с двойни крила, на които всеки уважаващ себе си археоептерикс би погледнал с презрение.

Когато видя модела, господин Еку се беше възхитил:

— Наистина ли са правили такива неща?… Никога до този момент не съм се замислял какво ли е да си завинаги прикован към земята заради гените си. Боже мой, колко отчаяно са искали да летят.

— Всички същества са готови да рискуват — беше казал Стен — за малко свобода.

Чудеше се как се справя човекът с малката си задача в Алтайския куп. Надяваше се, че е добре, но предполагаше, особено като се имаше предвид последното информационно затъмнение за областта, че ситуацията, която тъй или иначе беше неприятна, се влошава.

Запита се дали ако Рюкор сметне налудничавата му теория за вярна, ще въвлекат Стен. Как? Като какъв, запита се той. И за да направи какво?

Да не би да започваш да постъпваш както хората — всеки път, когато има привидно неразрешим проблем, решението е да плеснат с ръце и да прехвърлят властта на рицаря в бляскава броня, който в крайна сметка се оказва тиранин?

Тъкмо това беше създало сегашната ситуация.

Това, поправи се господин Еку, и АМ2.

АМ2. Ето го препъникамъка. Без АМ2 всичко в Империята — нейните успехи и престъпления, — щеше да бъде загубено.

И АМ2 щеше да попречи за намирането на истинско решение на този проблем, завърши мрачно Еку.

Хоризонтът се изчисти и той видя остров. Беше студен и неприветлив като всичко оставало в този свят. Назъбени скалисти игли се издигаха от каменистите плитчини. Пуст — но деликатните му сензорни мустачки му подсказваха, че долу има живот.

После очите му потвърдиха казаното от други сетива, когато видя движение на един от каменистите „плажове“ на острова. Още същества като това, което му беше помахало, се бяха излегнали върху обливаните от ледени вълни скални издатъци сякаш бяха хора, печащи се под лъчите на тропическо слънце.

Чу гърлен рев да се извисява над воя на вятъра, когато едно от тези същества се изправи в цял ръст на задните си перки и изкряка приветствено. Рюкор… трябваше да е тя.

Съществото направи няколко тромави крачки по земята, гмурна се и се превърна в плъзгаща се грация сред разбиващата се вълна, после изчезна.

Сега, помисли си с раздразнение господин Еку, как да изтълкувам поведението й? Дали да я последвам под водата сякаш съм трифибия 2 ?

После черната скала се премести настрани и зейна вход към широк тунел в средата на една от скалите на острова. Около нея и отгоре й, на върха на скалата, проблясваха антени.

Еку се спусна надолу, като инстинктивно сви крилцата си, въпреки че тунелът беше достатъчно голям, за да пропусне и товарен звездолет.

Това беше домът на Рюкор и нейният офис.

Йън Махони често сравняваше на шега Рюкор с морж. Но в действителност приликите бяха само физически, и то донякъде — видът на Рюкор също обитаваше водна среда, благодарение на еволюцията и предпочитанията си. Физическата прилика не беше толкова голяма — Рюкор беше значително по-едра от най-големият земен Odobenus, с дължина на тялото пет метра и тежест повече от два тона.

Нейният вид обаче беше известен със своя интелект, особено в областите, изискващи интуитивен анализ и способността да се вадят екстраполативни заключения от определени данни. Следователно бяха и поети. Философи. Проектанти на градове и светове. И, както в случая с Рюкор, психолози.

Когато се пенсионира, тя беше психологът с най-висок ранг на имперска служба. Освен това беше използвана тайно от Йън Махони — тогава началник на корпус „Меркурий“ и секция „Богомолка“ — като специалист в оценяването на мисленето на шпионите, саботьорите, убийците и предателите. Имперски и неприятелски.

Стен я убеди да напусне убежището и уединението си, когато събра трибунала. На нея, както и на всички останали, привлечени към начинанието, което тогава изглеждаше като победа, й бяха предложени всевъзможни облаги. Но след завръщането на Императора тя осъзна защо се бе оттеглила: предстоеше й да изпише томове върху поведенческите мотиви при хората и другите видове, а само тя беше способна да ги обясни.

Пък и Рюкор имаше определени резерви спрямо използването на уменията й от някой друг, за да убеди анализирания индивид или култура да се държи по-определен начин.

Сега искаха от нея да използва талантите си още веднъж. Но за далеч по-мащабна цел — този път от Еку.

— Много е необичайно, знам — извини се Рюкор. — Накарах да построят тази зала, за да се виждам със сухоземните си приятели и клиенти. А също и като лична шега, тъй като прекарах годините си в служба на Империята или във вана със солена вода, или в гравиколичка.

Господин Еку помръдна деликатните си мустачки, като любезно показа, че му е приятно — неговият вид нямаше нужда от допълнително подсилване на егото заради факта, че са умни.

Тази зала беше подходящо отмъщение. Беше широка пещера с високи тавани, чийто вход над водата беше прикрит с прозрачна стена. Еку предположи, че тази стена е подвижна и се вдига и спуска с приливите и отливите. Когато погледнеше към морето, му се струваше, че няма нищо между разбиващите се вълни и наблюдателя, освен тези покрити с пяна скали, които оформяха частично уединена лагуна. Звуците на вятъра и морето се записваха, а силата им се контролираше от смесително табло. Входът към пещерата беше през водата под стената за Рюкор и себеподобните й и през солидно построени коридори за сухоземните създания.

Еку се рееше над изкуствения шелф, който Рюкор беше поставила за сухоземните си посетители. Той също беше свързан с приливите и отливите и щеше да се издига и пада, за да е винаги на няколко сантиметра над малките вълнички в пещерата.

Шелфът беше отрупан с всякакви удобства и устройства — от четци, комуникационни устройства до компютри. Над тази конферентна зала се намираха апартаментите и трапезариите.

До личните покои на Рюкор и до работния й кабинет се стигаше през подводни тунели. Оборудването, което психоложката използваше в изследванията си, беше или непромокаемо, или запечатано.