Вихър
Шрифт:
Наблюдателите докладваха бързо. Всички цели, които беше предложил, бяха отвъд ядрото на тълпата. Беше търсил същества, покачени на високо, които изнасяха речи, организираха, подтикваха.
Тълпата ставаше по-шумна. Сега, помисли си Стен, ако тези оратори бяха просто гневни граждани, загрижени за справедливостта, до няколко мига щяха да си проправят път към челото на тълпата.
Но те не се движеха.
Професионални подбудители, значи. Такива, че който и да ръководеше този маскен бал, не желаеше да ги жертва, почнат ли да прелитат куршумите. Или просто бяха страхливци,
— Алекс.
— Да, момко.
— Когато вземеш своите два, ще подхванем въздушните подбудители.
— Да, капитане. Искате ли малко инцидентна информация?
— Не… да.
— Донесъл съм си малкия предавател с мен. Онзи, който е свързан с джаджата за бляскавия пищов, който бяхме оставили.
Стен се замисли… О! Алекс говореше за детектора, свързан с изкусно украсения пистолет, който бяха намерили в закусвалнията.
— Говори.
— Както каза, скапаният Камамбер го държи.
Копеле, помисли си Стен. И така. Както и беше смятал, цялата „тълпа“ беше създадена, изградена и мотивирана. И който и да ръководеше тази операция, беше свързан и с малко частен тероризъм. И вярваше достатъчно фанатично, дори това да не беше потвърдено от разузнавателните данни, за да изпрати самоубиец да се взриви и убие стотици имперски гвардейци.
— Получаваш го, Алекс. Не губи този сигнал.
— Сметнах, че ще го кажете, шефе. И се надявах да сте впечатлен и да добавите, че ми дължите услуга затуй, че съм тъй самопожертвователен. Излизам оттук и ще следя от комуникационния център. Алекс, край.
— Синд? — Стен вдигна ръка към комуникационния микрофон.
— Чух — каза тя и се обърна към снайперисткия си отряд. — Тук е Снайпер Шест Истински. Делта е отрицателен. Повтарям, Делта е отрицателна цел. Край.
Тази цел — това същество, което Стен беше съгледал отвъд тълпата и беше предположил, че е тайният ръководител, носеше откраднатия пистолет. Колкото и да му се искаше да свали Делта сега, целта трябваше да бъде поразена по-късно.
— Ето ги, идват. Неизвестно отделение, идентифицирайте се.
— Съжалявам. Главно централно.
Стен завъртя бинокъла си. Наистина към портите се придвижваше група от хора.
Препъваха се, по-скоро. Стен даде заповед.
Възбуждащ газ изсъска от проекторите над стените на посолството. Много тънка струя, а и газът беше разреден десет към едно. Беше оцветен в жълто и щеше да изцапа всеки, когото докоснеше. Това беше за в случай, че Стен или някой друг трябваше да идентифицира размирниците по-късно, тъй като багрилото се отмиваше след поне седем къпания.
Този газ беше използван не само за да всее смут, но и за да покаже, че могат да се случат и по-лоши неща.
Първата вълна се отдръпна, примигвайки объркано. После вече жълтеникавите размирници се спуснаха напред. Този път размахваха ножове, импровизирани копия и запалителни бомби.
Стен докосна едно от копчетата на панела пред себе си и бомбите, които той и Алекс бяха заложили, избухнаха. Всъщност бяха по-скоро силно компресирани пръскащи контейнери, а не бомби. Бяха маскирани като кофи за смет, основи на улични
лампи и всичко друго, което би изглеждало нормално на улицата. Всяка бомба съдържаше поне двадесет литра лубрикант.Стана трудно да се ходи по хлъзгавите улици около имперското посолство.
После екипите „Томкет“ нападнаха, като изскочиха от бързо отворилите се и затворили се изходни люкове на посолството.
Бяха екипи от по двойки, единият държеше уилигън и беше получил заповед да не го използва, освен ако екипът не бъдеше заклещен, а другият мъкнеше огромна раница с плячкосаното от склада. Лагери. Много лагери, сграбчени в шепа и разпръснати наоколо.
Капан от лагери.
„Томкет“.
Стана много трудно да си гневен бунтовник и да не си паднал на земята.
Тълпата се поколеба. Предните редици внезапно загубиха решителност, а задните искаха да разберат какво става напред и да се присъединят към грабенето, което би трябвало да започне след броени секунди.
Люковете на посолството се отвориха отново и две умиротворителни превозни средства, заедно с четирите други, които Стен беше модифицирал, изскочиха навън и откриха огън.
Всъщност вода.
Под умерено налягане. Дори не колкото на пожарникарски маркуч.
Първите няколко редици от тълпата решиха, че искат да се приберат вкъщи. Беше студено.
Стен щеше да им помогне. Втора вълна от гравилихтери излетя от посолството. Разнесоха се викове и хората се отдръпнаха от пътя на остриетата, които ги приближаваха, докато не осъзнаха, че гравилихтерите умишлено нападат три метра над земята.
Лихтерите не бяха предназначени да бъдат оръжие — те продължиха към барикадите, разположени на страничните улици. Блъснаха ги веднъж, завъртяха се обратно и блъснаха отново, натрупаните отломки и цивилните грависледове бяха избутани встрани. Сега улиците бях разчистени.
Лихтерите се обърнаха и ускориха към посолството. Нямаше жертви. Стен въздъхна облекчено — това беше най-опасната част от плана му, с най-голям шанс да доведе до жертви.
Тълпата се люшкаше в нерешителност.
Атаката на гравилихтерите беше хуманитарният жест на Стен, който да отвори път за отстъпление, когато следващата част на плана бъдеше осъществена. Той също искаше да си отиде у дома.
— Сега!
Й хората започнаха да умират.
Пръстите на Бор докоснаха изстрелващите механизми и ракетите излетяха от цевите. Бяха за еднократна употреба, но насочваната или дори недобре прицелената ракета не можеше да пропусне. И двете удариха в целите си: едната в горната част на небостъргача с копторите, другата в новата сграда.
Съществата, които нямаха намерение да се намесват в истинско физическо насилие, камо ли да рискуват живота си, имаха само секунда, за да примигнат, когато двете огнени дъги профучаха и ракетите избухнаха.
Ударните вълни се разнесоха навън… и други пръсти докоснаха спусъците.
Алфа… Браво… Чарли…
Подбудителите бяха мъртви, преди да успеят да видят как димът се кълби от леговищата на началниците им.
Тълпата замръзна.
А после вратите на посолството се отвориха.