Вихър
Шрифт:
Всяка професия си имаше своите свърталища, от политиците до педерастите, и всяка имаше своите изисквания. Западният салон за хранене беше почти идеалният бар за оперативния агент. Макар и разположен в столица — всъщност, столицата, — беше дискретен. Осигуряваше на своите пенсионирани или на редовна служба клиенти всяка от екзотичните стоки, на които се бяха наслаждавали на стотици и стотици светове. Всички служители имаха някакъв опит в разузнаването, от Деланей управителя, до бармана, който беше син на наскоро починал стратег, до последно очаквал да получи мястото си в университета, и до сервитьорите, които бяха извършвали мокри поръчки по договорка в миналото. Мястото не се подслушваше — поддържаха го чисто с помощта на чести и сложни прегледи. На представителите на пресата не се гледаше с добро око, освен на онези журналисти, които се нуждаеха от труднодостъпни
Салонът, както в много други шпионски барове, даваше на клиентите си възможност да разпуснат докрай, шанс да се сдобият с нова информация или да научат каква наистина може да се окаже новата задача за бедния агент, чийто началник е бил доста пестелив по отношение на фактите.
Заради това Стен беше поискал от Алекс да уреди вечеря тъкмо тук. Вечният император се бе показал твърде щедър с даровете си, за да се допусне, че би възложил нещо по-различно от кошмарна задача.
Арета се плъзна в стаята и се разположи на голямото канапе, като подпъхна копитата под тялото си. Тя — полът беше под въпрос — можеше да бъде взета за шестокрако растителноядно създание, като се имаха предвид извитият й гръб, острите й като игли рога и копитата на най-предните и най-задните й крака. Но когато отметнеше глава назад и излайваше развеселено, издадените кучешки зъби и острите предкътници и кътници показваха друго. Тя си поръча минерална вода за пиене — Стен и Синд мигновено оставиха питиетата си — и дебело парче месо, начукано и сурово. Стен си взе печена земна сьомга, сравнително ново пристрастяване, с масло и сос с копър. Синд също си взе земна сьомга. Сурова.
Арета ги въведе — както само агент на „Богомолка“ би могъл. Стен се радваше, че тя говори през синтезаторна кутия след първоначалните любезни поздрави. Да се превежда нечия чужда реч, дори когато беше на роден език, беше доста уморително, особено ако говорещият имаше двойна диафрагма и правеше очевидни дихателни паузи и накъсваше сричките.
Тя бе чувала за Стен и познаваше репутацията му, и заяви, че ще му помогне, доколкото може. Предположи, че тази жена с него също трябва да е наясно с положението. Помагането, продължи Арета, би имало най-голям ефект, ако рита Стен в гениталиите, докато се увери, че той няма да приеме предлаганото му назначение.
Сподели, че преди три години работила като заместник военно аташе в Имперското посолство на Джохи. Тъкмо се възстановявала от не много сериозен случай на заг, когато се установило, че има зиг. Стен оцени чина й като подполковник.
— Кошмар — продължи тя. — Истински кошмар. Отначало нека ви разкажа за хората, скъпи ми посланико. Ужасно. Ужасно. Ужасно. Бивши миньори, с цялата предвидливост и логика, каквито подобна професия изисква. Бяха решени на всичко, за да попречат на регулацията, макар че после щяха да вият като болни псета, когато материалът, който копаят, се изчерпи. Като култура торките имат достатъчно въображение да искат всичко, но недостатъчно мозък, за да го постигнат. Това означава, че те с желание ще оспорят правото на притежание на всеки друг върху тези предимно въображаеми съкровища. Поради това Алтайският куп може да бъде сметнат за съкровище, ако се намери начин да се пакетира, и изнася омраза и етноцентризъм. Да погледнем джохианците. Може би не знаеш, че те някога са се самопровъзгласили за общество от авантюристи. Разполагащи с разрешително да грабят от самия ни Император, дано да управлява вечно.
— Знам това. — Стен не сметна за нужно да споменава, че информацията е дошла от самия Император.
— Авантюристи, направо пирати понякога. После тяхната култура се е просмукала от анархия и се е разпаднала на слънчева система с градове-държави до появата на Какана. Първият. Имало е само двама. Каканът бил също така лъжец, крадец и предател. Важното било, че можел да го прави по-бързо и по-добре от всеки друг джохианец. Затова и се изкачил на върха. Както боклук изплава в локва. Или е умрял, или е бил убит от сина си, сегашния Какан. Който има всичките таланти на баща си по отношение на страха и любовта към строенето на паметници в своя чест, напълно забравяйки за логиката, обществените дела или продължението на социалните традиции. И Империята не направи нищо за неговите дела, поне докато аз бях там. Вероятно Императорът е имал по-големи проблеми. Определено е възможно да не е чул почти нищо за сериозността на ситуацията. За съжаление, нашият обичан Император беше назначил посланик, чийто талант — не бих казала нищо по-малко от отличен, но позволете ми да уточни, че за две И-години на интензивно
наблюдение сметнах, че най-същественият талант на посланик Налас е да обядва.— Ами другите същества от купа?
— Милостиви небеса, те успяват да се впишат много добре сред хората. Първо имаме богазите. Гледали ли сте някога филм за планетата Земя?
— Бил съм там.
— Вярно. Забравих. Мислете си за пилета.
— Какво? — удиви се Стен.
— Зли пилета.
Стен се задави, почти поливайки Синд със скоч.
— Дори не съм започнала да се шегувам. Птицеподобни. Големи. Два и половина метра високи. Двукраки. С убийствени клюнове. Човки със зъби. Две ръце, напълно способни да използват оръжия или да удушават. Прибиращи се шипове. Нямат пилешки темперамент обаче. Освен при изключителни обстоятелства, когато паниката изглежда правилното решение и те се мятат напред-назад, като блъскат наоколо с всички тези чудни оръжия, подарени им от еволюцията. Изглежда са се развили от водни птици. Известно ми е обаче, че също като на пилетата и техните бутове са много вкусни. Но не бяхме в такава позиция, за съжаление, за да си позволим да похапваме спокойно, Те живеят на групи като котешките хищници — един мъжкар, пет или шест женски. Групата се нарича — и не си го измислям — кокошкарник. Мъжкият е по-дребен, по-слаб и двуутробен, малките им се раждат живи, между другото. Невероятно пъстроцветни. Женските ловуват, така че имат естествено прикритие — не фототропно като на мълчаливата ти помощничка, но почти толкова ефективно. Силно демократични са — но трябва да им чуеш дискусиите, преди да стигнат до решение. Ще ти допадне.
Стен се наслаждаваше на описанията и компанията на Арета. Храната дойде. Започнаха да ядат.
— Стен ми даде фиш — обади се Синд, докато преглъщаше своето суши. — Какво можете да ни кажете за четвъртия тип създания, суздалите?
— Бихте могли — аз мога, при всички случаи — почти да свикнете с тях. Помислете си за топлокръвен вид, който е еволюирал. Първоначално е бил хищник от глутница. Малък. Метър и половина до два. Шест същества до цяла група. Привлекателни същества — яркозлатисти на цвят.
— Защо бихме имали проблеми с тях?
— Ако вярвах в расовата памет, което не правя, или ако на родната ми планета имаше вкаменелости от малки, ловуващи в глутници хиени, което също не е вярно, бих предложила това като обяснение. Не мога да кажа. Вероятно е свързано с езика им — непрестанно лаене, — става дразнещ. Това, което със сигурност е отблъскващо, е насилието, което извършват. Суздалите обичат да убиват. Първично социално удоволствие е да се пусне животно в открита местност и те да го преследват. В глутници. Почти ми се струва, че имат Урска памет. Каквото и да е, суздалите се вписват отлично сред останалите в Алтайския куп — същества, които се мразят взаимно, и са се мразели толкова дълго, че са забравили защо. Но това не ги спира да извършват геноцид, когато могат.
— Чудесно — каза Стен. Той обмисли следващия си въпрос много внимателно. — Запознат съм доклади, които намекват, че имперските доставки на гориво биват… пренасочвани.
— Имаш предвид, че някой краде АМ2? — уточни Арета. — Така е. Или по-скоро Каканът го прави.
— И къде отива горивото?
— Не съм сигурна. Опитах се да науча — и открих, че да си високоуважаван посланик е сериозна спънка. Част от доставките, смятам, се разпределят между поддръжниците на Какана в купа. Друга част се изнася, а приходите се използват, за да се строят монументи. Повечето гориво просто изчезва.
Арета довърши вечерята си и допи последната глътка от минералната вода.
— Без съмнение ти е била спомената манията на Какана по големи, орнаментирани структури. Но докато не видиш сам колко масивен комплекс от сгради притежава, няма да повярваш.
— Благодаря ти, Арета. Изглежда ми — и това трябва да остане тайна, — че най-логичният път да се запази Алтайският куп е да се изолират четирите раси — всяка в своя сектор. Ако са отдалечени едни от други, няма да има погроми поне няколко седмици.
Арета изцвили весело:
— Не са ти казали!
— Очевидно са пропуснали да ми споменат доста неща — потвърди Стен.
— Преди много, много години Каканът реши да разреши този ужасен проблем. За тази цел смеси създанията.
— Какво?
— Избра преселване на случаен принцип. Нация от суздали например, които са се вдигнали срещу него, били преместени след потушаването на бунтовете. Често новият им дом бил сред световете на богазите.
— О, дракх — изохка Стен. Наля си питие — чисто. Започна да го пресушава, после предложи гарафата на Синд. Тя поклати глава.