Чтение онлайн

– Разбирам – Погледът се плъзна по него и той очакваше да прочете отвращение в очите . Но… – Сигурно е нещо важно. Седни!

– Може ли… може ли да отидем някъде на тихо място? – Усещаше неодобрителните погледи на другите весталки.

– Трябва да съм на публично място винаги, когато говоря с мъж. – Тя седна срещу него, бялата роба падаше свободно. – Просто ми разкажи какво има.

Той седна и подпря главата си с ръце.

– Аз… съм… нищожество – рече предпазливо. По-добре беше веднага да обясни всичко.

– Разбирам.

– Подиграваш ли ми се?

– О, не!

– Не те обвинявам –

каза той горчиво. – Аз съм боклук. Аз съм отрепка.

– Добре, защо не престанем с...

– Аз съм влюбен в жената на баща си!

– … определенията – довърши тя и примигна. – Е, това не го очаквах!

Той сякаш се отърси от тежък бодлив товар. Наведе се напред, обгърна с ръце коленете си.

– Аз… аз не знам дали това е любов. Не е такава, каквато винаги съм си я представял. Не мога да спра да я искам. Тя е повече от красива – тя е опияняваща. Тя е коварна! Тя е злото! Кълна се, че тя го замисли! Знам, че така казват всички мъже: "тя ме подведе" или "тя започна всичко", но това е истината! За да си го върне на баща ми.

– А баща ти знае ли? – Гласът на Юстина беше спокоен.

– Да – той извърна поглед като си спомни. – Видя ни. Аз все още не мога… не мога да го погледна в очите!

– В такъв случай тя е постигнала своето, нали? – Юстина пренасочи разговора, тъй като не получи отговор. – Защо изпитваш нужда да си признаеш? Защо сега?

– Защото това не е спряло! Никога няма да спре! Тя щраква с пръсти и аз отивам като кученце… Тя го знае, баща ми го знае, богове, дори и годеницата ми го знае вече… – Прокара пръсти през косата си. – О, богове Всичко се изля от устата му: за приема, за императора, за индийската дрога, за Лепида.

– Аз я обладах точно там, на приема, насред залата. Като животно. Дрогата беше причината за всичко – почти не осъзнавах какво правя, но това не е извинение! Радвам се само, че баща ми не беше там, за да види тази част.

– И какво каза императорът? – Юстина звучеше сякаш обсъждаха времето, а не дворцова оргия.

– Той не забеляза. Любовницата му беше там – всички бяхме зашеметени от виното, каквото и да беше сложил в него.

– Любовницата му ли? – гласът на Юстина стана остър.

– Атина. Теа. Певица. Тя е… тя е добро момиче… и си спомням… – Той преглътна думите си.

Дали е един бърборещ глупак, или не, но има неща, които не се казват на весталка.

– Какво? Какво си спомняш?

Главата му пулсираше от острия тон.

– Не знам какво си спомням. Не знам дали е истина или сън. Но...

– Какво?

– Теа. И императорът. Той… аз не ги гледах, но той… правеше някои неща… вероятно е просто от наркотика! Кой знае какво видях? Видях змии да се спускат от тавана и видях мозайки да оживяват, и видях кръвта на Теа да позеленява; кой може да каже какво се е случило в действителност?

– Ти отиде ли да я видиш по-късно? Може би тя би изяснила нещата.

Паулиний избягваше погледа на весталката.

– Императорът никога не би наранил Теа. Той я обича.

– Може и така да е. Мислиш ли, че за всички мъже любовта е целувки под лунна светлина? За някои мъже любовта е болка.

– Юстина – много предпазливо каза той, – не съм дошъл тук, за да слушам как очерняш името на моя император.

– За какво си дошъл тогава?

– Не… не

знам. За да си призная всичко. Имам нужда някой да знае… да знае какъв съм. Светът ме гледа и вижда герой. Дясната ръка на императора. Но това е лъжа! Аз съм точно толкова глупав, колкото изключителен е баща ми, точно толкова страхлив, колкото храбър е приятелят ми Траян, и аз съм… изменник!

– И така, призна си! Какво искаш сега? Опрощение?

Той кимна бавно.

– Съжалявам, Паулиний! Опрощение могат да дават само боговете.

За пръв път тя използва името му.

– Утеха тогава? – Усещаше езика си скован и я погледна примирено.

– Утеха мога да ти дам.

Ръката беше хладна и успокояваща за бушуващата му кръв.

– Още една година, Атина. Да пием за това.

– Както желаеш, цезаре – отпих от виното си и седнах там, където Домициан обичаше да сядам – в краката му, за да може да милва главата ми или да я удря, ако го обземеше съответното настроение.

– За новата година! – Той пи, засега весел. – Колко време сме заедно?

– Почти четири години.

– Четири години. Чувам, че плебеите те наричат "господарка на Рим"… – Бегло намръщено изражение и ръката му се спря в косата ми. – Предполагам, че е вярно, щом аз съм Рим, а ти си господарката на леглото ми, но все пак не ми харесва. Все пак изминаха четири години, а аз не те познавам по-добре, отколкото в началото. – Ръката му продължи да милва косата ми. – Знаеш ли какво вещае новата година, Атина?

– Какво?

– Разкриване на тайните.

– Аз нямам тайни.

– О, мисля, че имаш доста. Кажи ми една!

– Добре. Да, добре. Ще ти кажа една. Само не… Добре! – Поех си дълбоко дъх. – Разхождах се преди около месец около Храма на Веста и една весталка ме погледна.

– И?

– Тя ме съжаляваше.

– И това е тайна?

– Стори ми се важно, някак… Гледаше ме с широко отворени очи, сякаш знаеше всичко.

– Това, че те е зяпала някаква съсухрена стара девственица?! Вероятно ти е завиждала. Кажи ми друга тайна!

– Нямам какво друго да кажа, цезаре.

– Да ти кажа ли аз една твоя тайна? Да ти кажа ли за гладиаторите, които си обслужвала на петнайсетгодишна възраст? О, да, знам за това!

– Аз… аз никога...

– Лъжеш неубедително, Атина! Лепида Полиа казва, че винаги си била такава.

– Не трябва да вярваш на Лепида Полиа, цезаре – призовах аз цялото си спокойствие. – Тя ме мрази.

– Правилно! Прозрачно е. Но беше такъв извор на сведения, че не мога да не съм благодарен. И така, какъв беше Варварина в действителност?

Отворих уста, но от там не излезе нищо. Нищо! Вътре в мен всичко се бе смразило.

– Не е единствената ти плячка, доколкото разбирам, но определено е наградата. Гладиаторът, когото наричаха бога на войната – доста добро постижение за обикновена робиня. Той колко ти плати?

– Не, аз… той никога не...

– А, значи е било любов. Колко трогателно! Варварина и неговата еврейка! Ти гърчеше ли се в обятията му и смееше ли се, както не искаш да правиш за мен?

– Това… Това боли...