Чтение онлайн

– Мрази ме! – изкрещя Паулиний към писмото. – Отречи се от мен! Не ме поздравявай!

Той смачка писмото и го захвърли на пода. После прекара следващия час да го изглажда. Лепида не написа нищо.

След една седмица пристигна императорът.

– Норбан, нали? – От прословутия поглед на Флавиите коленете на Паулиний омекнаха. Той гледаше в една точка покрай ухото на императора. – Познавам баща ти. Ще се присъединиш към мен за вечеря след два часа. – Обърна се към Лапий: – Доведи изменниците. Ще си уредим сметките с тях още сега.

– Всичките ли, Господарю и Бог наш?

– Командирите. От легионерите ще

бъдат екзекутирани един на всеки десет; това може да почака до утре. Подгответе командирите! – Лилавата тога на императора се раздипли, когато той рязко се завъртя и тръгна през двора. Дванайсет преторианци, шест помощници, група военачалници, шепа роби и Лапий Норбан подтичваха след него.

– Значи така един цезар се справя с изменничеството! – подсвирна Траян. – Стилът му ми харесва.

Паулиний сниши глас:

– Той дори не свика съд

– Че на кого му е притрябвало? Знаем, че са виновни! – Траян махна пръска кал от рамото на Паулиний. – Върви да се издокараш, хубавецо! Ще вечеряш с най-могъщия човек в света.

Най-могъщият човек в света почти не погледна към Паулиний, когато той влезе в императорските покои, а го поздрави сухо.

– Норбан – каза той делнично, – сядай. Яж. Полева храна. Мразя изтънчени блюда по време на война.

Паулиний седна, плащът му се оплете в краката на стола, а той боязливо се обслужваше сам. Яде мълчаливо известно време, докато императорът хем се хранеше, хем между хапките диктуваше писмо на двама помощници, хем набързо преглеждаше купчината с кореспонденция. Коравият войнишки хляб и обикновената яхния изглеждаха странно в златните чинии на Лапий. Също както и самият Домициан, който седеше на копринени възглавници, с кожен нагръдник и груба легионерска туника, и набързо прелистваше дузина оръфани стари папки с листове пергамент. Паулиний го погледна скришом – този бе мъжът, когото баща му беше обявил едновременно за добър военачалник и велик администратор; мъжът, който беше наредил да избият всеки десети от цели легиони, а беше мил с лудата си племенница; мъжът, за чиято поквареност се шушукаше и който беше погледнал с интерес към Лепида; мъжът, който сега седеше пред него в една обикновена шатра и носеше по-малко коприна и злато от собствените си слуги Императорският поглед се стрелна нагоре точно в този момент. Паулиний се изчерви и се захвана с вечерята си. Твърде късно.

– И така, Норбан – флавиевският глас накара Паулиний покорно да погледне нагоре, – ти си трибун в преторианската ми гвардия.

– Да, цезаре. Бях разквартируван в Брундизиум.

– Хм… – Домициан щракна с пръсти на един писар и му продиктува кратко поздравление. – Под ръководството на командир Денсус?

– Да, цезаре – отвърна той, чудейки се как е възможно императорът да знае това.

– Познавам всичките си преториански командири – каза Домициан, сякаш прочел мислите на Паулиний. Императорът имаше широко червендалесто лице като на добросъвестен търговец, но Паулиний знаеше, че на тези черни очи не им убягва почти нищо. – Твоят баща е сенатор Маркус Вибий Август Норбан.

– Да, цезаре.

– Ти си единственото му дете?

– Имам сестра. На четири години. Обича кайсии. – Паулиний затвори очи: Защо ли казах това?

– Нервен си – императорът неочаквано се усмихна. – Ние, цезарите, имаме такъв ефект върху хората. Пийни си вино!

Паулиний отпи с благодарност.

– И така… Ти не беше разквартируван тук, в Германия? – попита, докато подпечатваше множество документи.

– Не, цезаре. Бях в отпуска. Братовчед ми Лапий ме назначи за командир

на легионите въпреки възраженията ми.

– Възраженията ти? – Черните очи се впиха изпитателно.

– Не бях добър избор. Не знаех нищо за Германия, нито за Сатурнин и легионите му. Никога нямаше да се справя без помощта на легат Марк Улпий Траян. Най-горещо го препоръчвам!

– Ще бъде възнаграден в най-скоро време. Но ти беше главнокомандващият.

– Не беше особена битка. Ако ледът на Рейн не се беше пропукал

– Не обичам думата "ако". – Императорът разтопи парче восък на пламъка на свещта. – Ако ледът на Рейн не се беше пропукал… И какво от това? Фортуна е била на твоя страна. Ти спечели.

– Просто не очаквайте да се случи отново – изскочи от устата на Паулиний. – Хм. Това исках да кажа Домициан се изсмя:

– Да не се опитваш да си изпросиш наказание вместо награда?

– Не, цезаре.

– Чувам, че си убил Сатурнин със собствените си ръце?

Писарите продължаваха да драскат нещо, докато Домициан продължаваше да размята купчини от писма и свитъци.

– Той се самоуби.

– Можеше да си припишеш заслугата! Никой нямаше да разбере.

Паулиний сви рамене.

– Тренирай с мен някой път – каза императорът внезапно. – Имам нужда от упражнения.

– Цезаре?

– Да, знам как се държи меч. – Той размаха перото като меч в сложно движение за париране, преди да го свали, за да подпише едно съобщение. – Ужасно съм загубил форма, тъй като всичките ми партньори ме оставят да победя. Дразнещо е. Ти ще ме оставиш ли да победя, трибун Норбан?

– Не

– И аз така си мисля. – Домициан счупи един печат със загрубелия си палец и набързо прегледа още едно писмо. – И така… Ти ми спести безпокойството самият аз да потушавам бунта на Сатурнин и легионите му. Затова ти благодаря!

– Благодаря! Исках да кажа, няма за какво, цезаре.

– Не беше кой знае какъв бунт, а и се съмнявам, че щеше да стигне далеч. Но ти ми спести неприятностите да укротявам разбунтувала се провинция. И все пак не мога да ти организирам триумфално шествие. Размириците, дори и потушените, не са нещо особено. – Продължаваше да преглежда писмото. – Така аз се оказвам длъжник на войн, когото не мога да възнаградя. Колко интересно Още една пауза. Домициан вдигна поглед от писмото и се вгледа в очите на Паулиний. Паулиний отвърна на погледа му. Не знаеше какво да прави с ръцете си.

Императорът кимна с глава на прислугата, пазачите и суетящите се наоколо писари.

– Оставете ни сами.

Те се измъкнаха от стаята в редица, докато си шепнеха.

– Ще повиша братовчед ти Лапий до поста консул следващата година. Той е глупак, но един глупак може да нанесе сравнително малко щети като консул. – Ръцете на Домициан за пръв път се спряха, той остави перото и замислено потупа по масата. – Командир Траян ще получи пост в Иудея, което гарантира много усилена дейност. Аз възнаграждавам лоялните. Имам нужда от тях около себе си за деня, когато някой убиец посегне на живота ми.

Паулиний си припомни слуховете, разнасящи се в трапезарията на военните: "Императорът се бои от собствената си сянка

– Знам, говорят, че се боя от собствената си сянка. – Домициан отново прочете мислите на Паулиний и той подскочи. – Но при положение, че половината от последните десет императори са умрели от нож, би трябвало да съм глупак да не се страхувам от убийци. Да си император е опасна професия! – Домициан съзерцаваше върховете на пръстите си. – Не моля за състрадание. Но човек понякога се… изморява.