Вихър
Шрифт:
Зад него се намираха алтайските първенци. Хората имаха същото изражение на доволно облекчение, когато чуха за издигането на Искра. Стен не познаваше достатъчно добре богазите и суздалите, за да разчете техните емоции. Значи този голям митинг, реши той, е просто за да се произнесе необходимата реч при смяната на командването — когато някой поема водачеството на нова част, се изисква да се срещне с по-низшестоящите офицери и да се направи на добър. После, малко по-късно, се даваше зелена улица на терора и главите започваха да се търкалят.
Приветствените възгласи затихнаха и Искра продължи речта си.
— … време на изцеление. Време всички ние да напуснем
— Как не. Само ти и малък апоплектичен удар. След малко ще започне да твърди, че е измислил АМ2 и скоча, отгоре на всичко — промърмори Килгър.
— Сега е време за следващата ни задача. Сега е времето всички ние…
Стен изключи звука и остави Искра да жестикулира мълчаливо. Той и Алекс бяха сами в апартаментите на посолството, заделени за посланика. Апартаменти, които бяха проверени от гледна точка на сигурността и непрекъснато се прочистваха от подслушватели.
— Мислиш, че е глупак — каза на Алекс, — защото е.
И посочи големия куп от фишове и извадки.
— Да не би да си прочел всичко това?
— Прочетох няколко. Прегледах набързо другите. Искра не е напълно ясен, когато пише. А се слави като блестящ оратор.
— Проклетникът изобщо не успя да ми вдигне адреналина, дори не го накара да се размърда — съгласи се Алекс.
— Нито пък моя. Доколкото мога да преценя, а аз определено не съм политически философ, главната му теория е, че първо трябва да се изкорени всичко, което Каканът е направил, а след това да се реши какво ще се прави по-нататък. Този Нов ред, казва той някъде, „трябва да остане податлив и чувствителен към промяната и предизвикателството“. Обича асонанса.
— Да, голям глупак е. Дори не знае дали принадлежи към педалите или не. И разбира се, този, който е най-податлив на промяна, е добрият д-р Искра.
— Разбира се. Той е пътувал. Начетен е. Направил е сравнителен анализ на всички политически теории, включително и на тази на Императора. Не знаех, че Императорът го е избрал за един от териториалните управители на Таанската слънчева система след войната. Справил се е добре — поне според него.
— Не се учудвам — каза Алекс. — Таанците не разбират от нищо освен от хомот на врата след управниците, които са имали. Доктор Искра — по дяволите, дори един злодей би минал за либерален там. Ами истинският проблем? Всички тези раси, които не се чувстват щастливи, докато не прережат гърлата на някого от другите? Доктор Искра има ли план как да сложи край на това?
Стен поклати глава.
— Говори често за равенство. Но някак излиза, че определени личности в Алтайския куп са по-извисени от други.
— И нека позная. Искра, като джохианец, вярва, че джохианците превъзхождат всички останали.
— Правилно.
— Направо прекрасно. Пази се от новия шеф. Същият е като стария. А Искра е златното момче, лично избрано от Императора. Не ми пука, че е диктатор, Бог знае, че ти и аз през годините сме издигали поне
десетина такива. Но не съм очарован, че момъкът няма и най-малка представа що е тактичност или търпение. Обзалагам се, че е от хората, които искат целия свят, при това незабавно.— Ще трябва да живея с този избор — сви рамене Стен. Загледа се в екрана и подчертано ентусиазираните същества, които стояха зад Искра. — Чудя се какво точно — освен приятни общи приказки — е казал Искра на жалкия си парламент… Има ли някой, когото можем да подкупим?
Килгър се замисли.
— Всички, с времето. Но ако исках муха на тази стена тутакси, бих започнал с Мениндер. Стори ми се, че беше хвърлил око на възможността да вземе властта повече от останалите. И май още не се е отказал.
— Съгласен съм — каза Стен. — Виж дали не можем да го превърнем в приятен надежден източник.
— Няма проблем — отвърна Килгър и замълча. После, внезапно и без връзка с предишната тема, подхвърли: — Някога позволявал ли си си да се запиташ дали нашият безстрашен водач не е заболял от слабоумие?
Стен потръпна, сякаш леден повей го беше докоснал. Не отговори, отиде до бара и наля две големи питиета. Не скоч, не и стрег. Чист кил, който беше свикнал да пие като полеви войник. Подаде едната чаша на Килгър.
— Ако е така — каза Стен, след като отпи от питието си — и доктор Искра е пример за това, бъдещето ще изглежда като това тук — той махна с ръка към широкия прозорец, отвъд който се виждаше поредната буря, вилнееща над столицата.
— Не се коси, момко — промърмори Килгър, като пресуши чашата си и изчака Стен да стори същото и да налее още. — Ние сме имперските ударници, нали? Така че ако това е предвестникът, няма да оцелеем да видим останалото.
Стен не се почувства по-добре.
— Сега — каза той, като последва примера на Алекс и пресуши чашата — ще имаме удоволствието да видим как точно доктор Искра показва твърдата си ръка — и какво се случва с тези, които не се съгласяват с него.
— Знам отговора и на този въпрос — заяви Килгър. — Проклетникът е идеалист. Което значи, че ще газим в кръв до коленете. Шест месеца и всички ще се вглеждат назад в миналото и ще си спомнят колко добър, разбиращ и отзивчив е бил покойният Какан. Само гледай. Готов ли си да приемеш облога ми, че Искра не е нищо друго, освен коварен и потаен психопат?
Стен поклати глава.
— Както сам каза, луд съм, но не съм глупав. Пък и се намирам тук от самото начало. Не. Не мисля, че доктор Искра ще бъде запомнен със сладостта и светлината си.
— На вас, благородни същества — говореше доктор Искра, — знам, че мога да представя бъдещето без увъртания. Вие сте професионалисти, ученици на неизбежния исторически процес, и сте загрижени също като мен да донесете слава на Алтайския куп.
Разнесе се тих шепот. Можеше да се приеме, че слушателите се съгласяват.
Имаше само петнадесет души в огромната аудитория. Тя беше част от казармения комплекс, известен преди като седалище на Каканската лична гвардия, щателно подбрана елитна част, чиято основна функция се състоеше в това да охранява живота на покойния Какан, притежанията, роднините и приятелите му. Стените бяха наскоро пребоядисани и с нови стенописи, които показваха войници от личната гвардия да служат на своя повелител, те чакаха, с изправени дръзко глави, на барикадите срещу неизвестен враг. Помагаха на невинни цивилни да се измъкнат от беда. Всички войници и всички цивилни на стенописа бяха джохианци.