Неизбежно правосъдие
Шрифт:
— А, този Уес Фаръл.
— Преди малко звъннах на _този_ Уес Фаръл, не щеше и едно „Бау!“ да ми каже по телефона.
— Ейб, да знаеш, че понякога и мен дотам ме докарваш.
— Ъхъ, само че вчера напираше като булдозер да си приказваме, а днес все едно говоря на стената. Трябва да разбера какво става.
— Чудесно. Върви да разбереш.
— Не иска да говори с мен. Ти не ме ли чуваш? Слушаш ли изобщо какво ти казвам?
— Ами звънни му на вратата, намекни, че си от полицията и май няма да има голям избор.
— Не искам така да го направя.
Глицки не спомена, че му е забранено по какъвто
Приятелят му мълчеше.
— Искаш _аз_ да се заема?
— Защото не искам още повече да го ядосам. Може да имам нужда от него.
— От него ли?
— Именно.
— За какво ти е?
— Да убеди Кевин Ший, че трябва да се предаде.
— Без споразумение?
— Ако се наложи. И ако успея да го уредя. Поне трябва да знам какво става, а точно сега и представа си нямам. Обаче, на твое място не бих споменавал моето име, поне първите няколко минути. Доколкото разбрах, сериозно се е настроил срещу мен.
— Ами ако не иска да говори и с мен?
— Че защо? С колега адвокат? Нали всички сте едно голямо щастливо семейство?
— Вярно. Бях позабравил.
— Харди…
— _Добре де!_ Ще му се обадя. Да опипам почвата. На тебе лично ли да пратя сметката или на градските власти?
— Ще ти купя една консерва чушки — обеща Глицки и затвори.
През следващите двайсет и пет минути Глицки поразмърда струпаните редовни служебни задължения, изслуша оплакванията, затрудненията и замислите на своите хора. Занимаваха се с обичайното — разпитваха свидетели, изкопчваха съдебни решения, уреждаха явяването си за показания по разни дела, пишеха доклади, пререгистрираха арестувани (административна процедура, при която след задържането на заподозрян за престъпление — всички случаи в отдела на Глицки засягаха само убийства — районната прокуратура отново решаваше дали да предяви официално обвинение). Нямаше край, особено напоследък. Глицки установи, че трябва да разследват още две убийства, нямащи връзка с бунтовете, да уведомяват семействата на жертвите, да увещават или притискат очевидци, да обикалят из кварталите, да проверяват алибита. Избра наслуки двама инспектори и им връчи папките, като си послужи с изтърканата шегичка, че искал да приключат още същия ден. После слезе в бюфета да вземе чаша чай, с надеждата да успокои стомаха си.
Грифин пак си похапваше. Пред него имаше две още неотворени пакетчета „Туинки“, държеше в ръка кексче, а на масата бяха разхвърляни целофан и картон от поне още две пакетчета. Виждаше се и половинлитрова кутия прясно мляко.
Глицки отиде при него с чая си.
— Карл, да не си на диета?
Седна срещу инспектора.
— Тъкмо щях да се качвам.
— Няма нищо. Аз пък тъкмо слязох. Нещо изрови ли?
Грифин дъвчеше доволно и кимаше.
— Ей сега. — Надигна кутията с млякото за три сериозни глътки. — Така е добре. Имам нещо. — Измъкна бележник отнякъде. — Всички май са единодушни, че е станало близо до „Диърборн“ и Осемнайсета улица. По средата на „Диърборн“ има една пресечка без изход.
— Задънена уличка?
— Точно. Бърд Стрийт.
Глицки се намръщи,
но Грифин не забеляза. Преглеждаше записките си.— Това е между първата и втората пресечка откъм парка „Долорес“, където са били палатките.
— Защо „били“?
— Ами, казвам ти, че са ги вдигнали. След пожара преместили лагера. Сега са някъде на друго място.
— Тогава с кого си говорил?
— Минавах от врата на врата. Знаех, че е било от страната на „Гереро“ и звънях на всички наоколо.
— И?…
— Както винаги. Има един човек… — Прехвърли няколко листа, търсеше имена и адреси, които да покаже на лейтенанта. — Разправя, че чул изстрел откъм „Диърборн“. Две стари дами живеят заедно… — следващата страница, — та те казват, че не било така, чуло се откъм „Бърд“. Друго момче, което живее на „Бърд“, твърди, че гръмнали на неговата улица. Значи стават двама за „Бърд“. Само че целият квартал е натъпкан блок до блок. Няма как да определиш посоката по звука — изстрелът е отекнал от сградите.
— Но нали са били два изстрела?
— А бе, знам. Но не намерих никой, който да е чул два. Поне не са сигурни. — Той сви рамене и отхапа от кексчето. — Ей, имаме късмет, че и един са чули. Пак ще поговорим с тия хора, може и да си спомнят по-добре.
— А някой да е _видял_ нещо?
— Не. Било е почти тъмно. И по „Бърд“ лампите не светят. Някои се оплакаха.
— Какво става с участниците в сбиването в лагера?
Грифин дояде кексчето и завъртя глава.
— Нали ти казах, че са ги махнали оттам. Идея си нямам къде може да са сега.
На Глицки това никак не му хареса, но се наложи да преглътне горчивия хап.
— Та значи отидох на „Бърд“. Само че там няма за какво да викаме криминалистите. Никакви пресни следи от гуми. Никакви парчета стъкло. Нито хвърлени камъни. Нищичко. Минах по цялата улица и тъкмо да се откажа, двете старици излизат да обядват и ми казват, че тълпата изобщо не стигнала дотам — хората били на Осемнайсета, може някои да са изскочили на „Диърборн“. Сега си мисля, че може да е станало обратното — стрелбата да е била на „Диърборн“, а пък звукът да се е отразил и се е чул на „Бърд“.
— Огледа ли по „Диърборн“?
— Колкото можах. Ако искаш, да отидем пак заедно, готов съм. Но нищо не намерих.
Глицки се сети за изстиналия чай. Изкриви устни — очертаваше се не особено добър ден.
— Виж какво, Карл. Разправяш ми, че под прозорците на блоковете вилнее тълпа и никой не наднича навън, тъй ли?
— Не. Приказвах с петима-шестима, дето са видели размириците…
— Но нищо не са видели, например колата?…
— Лейтенанте, може някой и да е видял, но да не съм говорил с него. Стига да поискаш, довечера пак ще отида там. Повече хора ще са се прибрали. Все някой ще е видял нещо. Може би.
Глицки си поблъска главата минута-две.
— Ами така ще е по-добре. Защо не помолиш някой от момчетата да дойде с тебе? И опитай да разбереш къде са преместили хората от палатковия лагер. _Някой от тях_ е убил Крис Лок в шумотевицата и все някой друг го е видял. — Глицки разпери ръце. — Все нещо е забелязал, поне. Но тази работа довечера може доста да се проточи.
Грифин махаше опаковката от следващото „Туинки“.
— Няма да ми е за пръв път.
60.
— Имам „джин“ — Мелъни показа картите си.