Верига от улики
Шрифт:
— Ковалски беше водещият детектив — обясни той. — Аз бях вторият.
— Като стана дума за съвпадения — усмихна се тя, снишавайки гласа си, — Теди ще ни намери доказателства.
— Какво? — попита Дарт изненадан.
— Да, не е ли прекрасно? — каза тя, погрешно приемайки реакцията му като израз на ентусиазъм. — Той се съгласи да поговори с Ранкин и Хейт, след като обядват — да види дали можем да направим някакви сравнения със Стейпълтън и другите.
Триизмерният анимиран софтуер вече беше направил точно такава връзка — нищо чудно, че Браг се беше поддал на изкушението да изрови възможни връзки.
Дарт почувства, че не му достига въздух. Обливаха го ту
— Какво има, Джо? — попита тя предпазливо. — Мислех си, че ще се зарадваш. Връзката е очевидна.
Дарт се чувстваше като парализиран, беше като вцепенен — положението му беше критично. Той чу стъпките й, когато тя слизаше по стълбите и шумоленето на роклята й. Вдигна очи, но само за да види Аби.
Преценяваше козовете, с които разполагаше.
Тя постави нежно ръка на рамото му и това разсече възела. Той вдигна енергично глава към нея и я накара да трепне.
— Какво ще кажеш за една разходка?
Грижа прогони вълнението от лицето й. Тя избута стола си назад и се изправи.
Върху града се беше спуснал жесток студ в очакване на зимата, до която имаше все още повече от месец. Те вървяха към една пътека, която водеше надолу към реката. Минаха покрай няколко пушачи, а след това се озоваха сами в гората.
Той не знаеше как и откъде да започне.
— Аз бях вторият по случая с Ледения човек — повтори той. — Първият беше Ковалски, но той не струва нищо и всички знаеха това. Не искаха да възложат тази работа на Зелър, защото не бяха минали и няколко месеца, откакто беше загубил Лъки, и не беше същият. Но все пак се съветвах с него, защото тогава, както и сега, нямаше по-добър от него.
— Да, помня много от това — отрони тя тъжно. — Аз участвах пряко, защото това беше Азиатския удушвач, поради връзката със сексуалните престъпления, въпреки че тогава още работех в отдела за престъпления срещу личността.
— И така — продължи той, — въпреки че чисто технически бях номер две, случаят приключи в много отношения като мой.
— Нищо ново за разследване на Ковалски.
Те спряха, тя се облегна на дънера на едно дърво, а Дарт седна на забит в земята камък. Но той не се чувстваше свързан със земята, струваше му се, че плава. Продължи:
— Бил е намерен гол и замръзнал, както ще си спомниш, главата му смачкана от скока, никакви документи за самоличност. Натискът да се ликвидира случаят стана доста силен. Медийно блато. Общинските власти в ужас. Притиснаха Ковалски като тон тухли. Аз до голяма степен останах невредим. Продължих да се консултирам със Зелър. По това време той пиеше доста много и беше почнал да губи форма. Обичах го като баща — изповяда се Дарт, гърлото му беше стегнато. — Беше ми мъчно да го виждам такъв.
— Сигурна съм. — Тя го погледна продължително. — За всеки е трудно, Джо.
— В края на краищата Ковалски попадна на горещия стол, но поради връзките си получи добра протекция. Прекарваше повечето от времето си да защитава разследване, което в основата си не беше стигнало доникъде.
— Ако това представлява някаква утеха, Джо — каза тя, като продължаваше да го разбира погрешно, — сигурна съм, че при съществуващите обстоятелства ти си свършил работата си отлично.
— Аз? Не. Зелър беше този, който направи пробива.
— В смисъл? — Тя имаше този характерен за нея угрижен вид, който той познаваше много добре — сключени вежди, издадени напред устни, снишена брадичка. Ако беше чела тези папки, значи знаеше,
че случаят никога не е бил пробит, а беше оформен просто като скачане.— Зелър беше този, който го идентифицира. Той е скочил от един прозорец в нощта на онази страхотна виелица. Ударил се е силно и или е паднал, или се е търкулнал на улицата. Покрит от падащия сняг, той бил ударен от снегорин и избутан на три пресечки разстояние, където е останал под преспа три седмици. Когато най-после снегът се е разтопил, ние получихме в ръцете си Ледения човек.
Той се изправи, тя го последва и двамата заедно продължиха да навлизат в гората. Сиви и кафяви дънери, листа, които се мачкаха под краката им. Той не знаеше колко да й каже, но започваше да разбира, че всичко щеше да излезе наяве, че тайните принадлежат на миналото. „Ако не друго, помисли той, това е генерална репетиция за освобождаването ми от работа.“
— Най-напред Зелър откри апартамента. — „Това трябваше да предизвика развяването на червен флаг“, помисли той. — Той не искаше да изглежда, че работи на територията на Ковалски и затова предаде информацията чрез мен — насочвайки ме, без в действителност да ми каже каквото и да е. — „Сега прави същото нещо, отново“, осъзна той.
— Той беше най-добрият — въздъхна тя с възхищение.
— Може би прекалено добър — добави Дарт, като с думите си, съдейки по нейния израз, я обърка. — Той ме учеше — набиваше ми го в главата е по-точно — винаги да се връщам на сцената на произшествието, не само веднъж, но няколко пъти, за да мога да я видя всеки път по различен начин. И точно това направих. — Спря. Това беше опасната територия и въпреки че беше решен да й каже всичко, почувства, че все пак нещо задържа, и се намрази за това. Това беше гласът на дявола, осъзна той — все още търсейки изход, все още вярвайки, че тайната му може да бъде погребана.
— Ще ми обясниш ли? — попита тя. Загърна се с палтото си, за да се защити от студа. Приседна на един дънер и Дарт се настани до нея.
Той кимна и преглътна, устата и гърлото му бяха съвсем пресъхнали, и каза:
— Причината не беше в моите повтарящи се посещения, а в рапорта на Теди Браг и последвалия го оглед на апартамента на Ледения човек. Там имаше макара с конопено въже. Беше описано като петдесет фута и с дебелина три осми инча. Човешкият ум прави понякога странни неща. Кой знае къде е бил умът ми или какви са били намеренията му, но това конопено въже скочи срещу мен и се обви около врата ми като примка. — Отново направи опит да преглътне. Отново гърлото му се сви. — Лъки Зелър е била намерена завързана с такова въже.
Аби с присвити очи се олюля напред нервно, ръцете й бяха между коленете, стиснати като в менгеме.
Дарт каза:
— Аз имах достъп до другите доклади относно Азиатския удушвач — Лъки не беше единствената жертва. И трите жертви са били вързани с конопено въже. Бях много горд със себе си и не се задълбах много. Описах всичко и го включих в папката. Поисках Теди Браг да вземе макарата от апартамента.
— О, боже — въздъхна тя, разбирайки ясно накъде отива Дарт.
— Не дълго след това започнах да мисля това, което ти мислиш сега и то ме ужаси. — Той се поколеба и продължи: — Откраднах две парчета от въжето от вещевия склад — едното от това, с което е била вързана Лъки Зелър, другото от макарата. Измамих Теди и дадох мострите на лабораторията, като успях така да взема рапорта, че никой, освен мен не можа да го види. Беше ясно, че двете парчета имат един и същ производител — и много вероятно да са от една и съща макара.