Чтение онлайн

— Ейб? Колко е часът?

— Защо Уес Фаръл не е искал да говори с мен вчера?

— Какво?

Повтори въпроса.

— Защото смятал, че си заповядал да го проследят. — И настрани от слушалката: — Ейб се обажда, мила. Аха, добре е, поне така си мисля.

— А защо му е хрумнало такова нещо? — настоя Глицки.

Харди му изброи фактите — сержант Стоунър, следовател от районната прокуратура, със заповед за обиск.

Глицки се обърка напълно.

— Диз, не съм пращал Стоунър.

— И аз това казах на Фаръл. Уверих го, че е работа на Рестън. И затова Фаръл омекна,

— Подслушват му телефона.

— Чий телефон? На Фаръл?

— Ами да.

— Защо? Не, не ми казвай, знам защо.

Но как е успял Рестън да прати Стоунър? Как Стоунър изобщо е научил _кой е_ Фаръл, за да го проследи? И откъде да се вкопчи в него — „При Лу Гърка“. _Никой_ не знаеше за срещата на Глицки с Фаръл, само те двамата. Нали запази информацията за себе си.

Не можеше да разбере. Нищо не можеше да разбере. После сякаш звънна камбанка — да, не спомена пред никой, освен пред Лорета Уейджър.

Нали й каза, че скоро ще уреди въпроса с Кевин Ший, че ще се срещне с адвоката му в заведението отсреща и най-много след денонощие всичко щяло да свърши.

Но Лорета не беше…

_Само че беше_ съюзник на Алън Рестън в цялата история. Могла е да му се обади, да му каже за срещата, за да успее Стоунър да открие Фаръл и да прибере на топло Ший, преди да се разчуе, че е невинен, преди тя и нейната дъщеря, над която толкова трепереше, да се изложат пред целия свят…

Но нали беше негова любовница, негова…

Каква му беше?

И къде се намираше сега?

Събота, 2 юли

65.

Събуди го шумът от вятъра. Часовникът показваше шест часа и осемнайсет минути.

Телевизорът още беше включен в стаята на момчетата, където отиде да изгледа късните новини. Тази сутрин някакво дрънкало се разпростираше надълго и нашироко за военноморската база „Хънтърс Пойнт“, сенаторката Лорета Уейджър и президента.

Той се надигна и седна. Нещо се мътеше около бившата база, а каквото и да ставаше (подробностите още не бяха общодостъпни), явно Лорета бе направила сполучлив ход.

Сигурно бъркаха. Ако през цялото време е участвала в подобни кроежи… Не му спомена и дума за това. Стана и ядосано плесна по бутона за изключване на проклетата кутия.

Снощи нямаше намерение да се успива. Твърде много му предстоеше да свърши — да се свърже с Лорета, да се обади на Ригби за работата си, да говори пак с Уес Фаръл, да се срещне с Бенкс, Лание и Грифин.

Мина през банята, отиде в кухнята, сложи вода да кипне, застана пред гледащия на изток прозорец над мивката и го отвори.

Дим. Въздухът му се стори съвсем чист, небето синееше като в картините на Максфийлд Париш, но долови миризмата на дим.

Върна се в спалнята си да провери записаните съобщения. Призна си, че и без да проверява, е уверен — Лорета не го е потърсила. Снощи… това вцепенение, неочаквания унес… тялото му отказваше да действа. А сега изведнъж картината започна да се прояснява в ума му. Сънят си бе свършил работата. От хаоса изплуваха представи за посоката на събитията. И прозираше смисъла в съвпадения и случки. Все още не напълно, не всички

И значението на фактите, което напипваше смътно още снощи, бе накарало съзнанието му да замре за малко. Не се гордееше с тази реакция. Досети се, че психиката, или тялото, или каквото беше всъщност, е имало нужда от почивка, за да се приспособи към новите истини, да ги подреди. Затова потъна в съня.

Разбърка чая, притиснал с рамо телефонната слушалка. Опреше ли чак дотам, щеше да се нуждае от съюзник, дори от таран. Но при равни други условия предпочиташе да пипа по-изтънчено. И не беше особено сигурен щяха ли да му стигнат силите за пряк сблъсък.

Гласът на Илейн Уейджър издаваше преумората, но след кратко колебание тя прие да се срещнат. Можел да дойде в апартамента й.

След като откри каква е била връзката между Илейн и Крис Лок, а майка й призна отношенията си с него, между Глицки и момичето се породи известна близост. За първи път не я виждаше в облекло на юристка. Замисли се над нежеланието й да го посрещне по-официално… какво, че беше събота… да, почти символ на готовността й да говорят откровено.

А може би нищо не означаваше.

Тя носеше торбест черен панталон, пристегнат в талията с черен шнур. Бе напъхала лилавото си поло в панталона. С още мокра коса, Илейн му отвори и се дръпна, остави го да влезе първи в хола. Тя се намести върху табуретка до плота за сервиране и скръсти крака.

Глицки постоя, загледал се на запад през прозорците. Ярък слънчев ден, в далечината океанът блещукаше.

— Чувала ли си се скоро с майка ти? — попита, без да се обърне.

Тази кристална чистота навън приковаваше вниманието му. Имаше нужда да я види.

— Вчера. Бяхме… защо, с нея всичко наред ли е?

— Предполагам. А снощи видяхте ли се?

— Не, от следобеда не сме се виждали. Ейб, за какво са тези въпроси?

Сега се завъртя с лице към нея.

— Боя се, че пак се въртим около Кевин Ший. И преди да продължим, по-добре да ти кажа нещо.

Обясни й промяната в служебното си положение и с облекчение установи, че тя пак беше готова да го изслуша. Знае ли човек… бюрокрацията е цяла затворена екология и ако той вече не беше част от нея, за повечето хора вътре преставаше да съществува. Но Илейн не беше от тях. Поне наглед все още го забелязваше.

Когато свърши с обясненията, тя каза:

— Само че не ми е ясно какво общо има това с мама. Непременно трябва да й се обадим.

Вече посягаше към телефона на плота до нея. Глицки побърза да прекоси стаята, натисна вилката и взе слушалката.

— Не мисля. Поне засега.

— Но защо?

Той си пое дъх.

— Защото най-вероятно и тя има пръст в това.

— Какво? Какви ги говориш?

Илейн рязко се отблъсна от табуретката. Глицки се постара да говори тихо.

— Илейн, майка ти единствена знаеше, че ще се срещна с Уес Фаръл, адвоката на Ший. Само тя, Илейн. Явно е казала на Алън Рестън, който е изпратил следовател от прокуратурата да проследи Фаръл до дома му, за да нахълта вътре със заповед за обиск.