Чтение онлайн

Изведнъж Стиви Рей осъзна, че Крамиша просто стои мълчаливо до нея и я наблюдава. Тя поклати глава и изтърси първото нещо, което й дойде наум:

Виж, просто не ми се занимава с тъпотиите, които ме чакат, когато всички в Дома на нощта разберат, че съм прекарала една - две минути сама.

– Лъжеш.

– Аз съм ти Висша Жрица!

– Тогава се дръж като такава отвърна Крамиша.
– Кажи ми истината, къде отиваш?

– Отивам да се видя с едно момче и не искам всички да разберат за това.

Крамиша наклони глава:

– Това малко повече ми се връзва. Той не

е нито новак,

нито вампир, нали? ^

– Не - отвърна Стиви Рей съвсем честно.
– Той е нещо,

което никой не би харесал.

– Не те малтретира, нали? Това е голяма гадост, познавам няколко момичета в такова положение и не могат да се отърват.

– Крамиша, аз мога да накарам земята да изригне и да погълне когото й кажа. Защо някой изобщо би ме ударил?

– Това значи, че е човек, при това сигурно женен.

Не, не е женен отрече Стиви Рей.

– Хм - изсумтя Крамиша под носа си.
– Да не е някой задник?

Не мисля така.

– Любовта е голяма простотия.

Да. Но аз не съм казала, че съм влюбена в него добави тя колебливо. Казах просто, че...

– Разбърква ти главата, а ти определено нямаш нужда от това точно сега.
– Крамиша се замисли. Добре, какво ще кажеш да направим така - ще помоля някоя от монахините да ме откара обратно в Дома на нощта, а когато всички откачат, като разберат, че си някъде там сама, ще им кажа, че си отишла на среща с някакъв мъж и на практика не си сама. А и това няма да е лъжа.

– Трябва ли да им казваш, че е мъж?
– замисли се Стиви Рей.

– Ще го кажа само ако някой ме попита изрично.

– Добре, става - съгласи се Стиви Рей.

– Знаеш, че трябва да си изясниш всичко с него рано или късно. А ако не е женен, няма кой знае какъв проблем. Ти си Висша Жрица. Можеш да имаш човешки консорт и вам-пирски съпруг едновременно.

– Мислиш ли, че Далас би се примирил с такова нещо?
– попита тя.

– Ами ще му се наложи, ако иска да бъде с Висшата Жрица. Всички вампири знаят това.

Е, Далас още не е вампир, така че ще е малко прекалено да го питам такова нещо. А и знам, че това ще нарани чувствата му. Не искам и да го правя.

И аз бих ти казала недей, но мисля, че и без това ти идва твърде много. Далас ще трябва да се научи да се примирява. Това, което трябва да прецениш сега, е дали този човек си струва.

– Знам това, Крамиша. Точно това се опитвам да направя. Така че до скоро. Ще се видим в Дома на нощта по-късно.

Стиви Рей се запъти към колата.

– Хей!
– извика Крамиша след нея. Да не е черен случайно?

Като се замисли за черните като нощта криле на Репхайм, Стиви Рей я погледна през рамо:

Какво значение има цветът?

– Има огромно значение, ако заради това се срамуваш от него.

– Крамиша, това е просто глупаво. Не. Не е черен. И не, нямаше да се срамувам от него, ако беше. Боже! Казвам ти чао. Отново.

– Просто проверявах.

– Просто не си наред - измърмори Стиви Рей и тръгна отново към колата.

– Чух те!
– каза Крамиша.

– Добре!
– извика Стиви Рей. Влезе в колата на Зоуи и се насочи към музея, като си говореше на глас:

–

Не, Крамиша, не е черен. Той е убиец, придобил злобата от баща си, и не само белите ще побеснеят, като разберат. Всички до един ще побеснеят.

И после, без изобщо да го очаква, тя се разсмя.

Като отвори очи, Репхайм видя Стиви Рей да клечи до гнездото му и да го изучава с поглед толкова концентрирано, че между веждите й се бе образувала бразда, от която червеният й полумесец изглеждаше странно разкривен. Русите й къдрици бяха разпилени около лицето й и това й придаваше вид на момиченце. Той изведнъж се отдръпна назад, осъзнавайки колко млада е тя всъщност. И независимо от могъщия елемент, който можеше да управлява, той потръпна от мисълта колко уязвима я прави младостта й.

– Хей, буден ли си?
– попита тя.

– Защо ме гледаш така?
– каза той с подчертано груб глас, подразнен, че беше достатъчно само да я види, за да започне да се тревожи за безопасността й.

– Ами, опитвам се да разбера колко близо си до умирането този път.

– Баща ми е безсмъртен. Не е лесно да бъда убит.

Той се застави да стане, без да гримасничи от болка.

– Да, знам ги тези неща за баща ти, безсмъртната ти кръв и т.н., но Мракът пи от теб. И то доста. А това не може да е без значение. И за да бъда честна, изглеждаш зле.

– А ти не - каза той.
– Мракът пи и от теб.

Не съм толкова пострадала, защото ти се появи като Ватман и ме спаси, преди гадният бик да ми направи нещо кой знае какво. После имах Светлината на своя страна, което беше много яко между другото. А и безсмъртната ти кръв ми действа като енергийна напитка.

– Не съм прилеп - каза той, понеже това бе единственото нещо, което успя да схване от думите й.

– Не те сравнявам с прилеп, казах, че беше като Ватман. Това е един супергерой.

– Аз и герой не съм.

Е, за мен си бил вече два пъти.

Репхайм не знаеше какво да отвърне на това. Слушаше как Стиви Рей го нарича герой и изпитваше необяснимо вътрешно въодушевление, което правеше болката му по-поносима.

Е, хайде. Нека да видим дали не мога да ти върна услугата. Отново.

Тя се изправи и му протегна ръката си,

– Не мисля, че бих могъл да ям точно сега. Малко вода ще ми дойде добре. Вече изпих всичката, която преди си бях донесъл.

– Няма да те водя в кухнята. Поне не и сега. Ще ходим навън. При дърветата. Добре, ако трябва да съм по-конкретна, отиваме при онова огромно дърво до старата беседка в двора.

– Защо?

– Вече ти казах. Ти ми помогна. Мисля, че и аз мога да ти помогна, но трябва да съм близо до земята, а знам, че и дърветата имат огромна мощ. Използвала съм я преди. Предполагам това е причината, поради която успях да призова онова нещо.

Тя потръпна, спомняйки си ясно за призоваването на Мрака, и Репхайм напълно я разбираше. Ако тялото не го болеше толкова, и той би потръпнал.