Чтение онлайн

— Предавам се — каза той и вдигна ръце.

Потта се лееше от Джъстис. Докато стоеше там, загледан надолу към приятелите си, осъзна, че ще носи доста синини в продължение на дни. Болката беше хубаво нещо — почувства се жив и част от гнева му се бе стопил.

Тайгър обърна глава да погледне колегата си.

— Виждаш ли защо ти казах да дойдеш — изръмжа той. — Никога не мога да го победя.

Последният изпъшка, потри едното си рамо и кимна.

— Той може да изглежда цивилизовано, но има страхотни бойни умения.

Тайгър срещна погледа на Джъстис.

— Чувстваш ли се по-добре?

— Да.

— Трябва ли да го правим всеки

ден?

— По дяволите — промърмори Брас. — Надявам се, не.

Тайгър се засмя.

— Аз също. Лесно е да забравиш, че той е повече от едно красиво лице.

Джъстис поклати глава.

— Опитваш се да ме ядосаш отново.

— Не, само те дразня. Така правят приятелите.

— Мисля, че предоставихме задниците си да ги съдере от бой, за да изпусне парата. — Брас се изправи на колене, надигна се нагоре и стана на крака. — Така постъпват приятелите. — Приближи се и стисна ръката на своя лидер. — Недей да държиш тази гадост вътре в себе си. Ние сме винаги на твое разположение. Можем да правим това ежедневно, ако почувстваш необходимост да набиеш някого.

— Говори от свое име. Аз се пошегувах. — Тайгър се претърколи, изправи се на крака и се протегна, като леко се намръщи. — Имам нужда от гореща вана и жена, за да целуне контузиите ми. — Обърна се към приятеля си и усмивката му се стопи. — Каквото и да ти се случва, или говори с нас, или се опитай бързо да го оправиш. В последно време не си добре, задържаш всичко вътре в себе си, а ние сме семейство. Готов ли си да споделиш какво става? — Джъстис стисна устни. Джеси не бе за обсъждане. — Така си и мислех. — Тайгър застана пред него и го погледна в очите. — Предполагам, че отново ще повторим боя утре, ако си в лошо настроение. И на следващия ден. Все пак за това е необходимо време. Върви си вкъщи и стига си плашил всички. Вземи си почивен ден.

— Благодаря ви. — Шефът им бе признателен, погледна ги и двамата. — Имах нужда от това.

— Знаем. — Брас пусна ръката му. — Вземи джипа. Ключовете са там до ботушите ми.

Джъстис взе набързо душ в съблекалнята, облече се и махна с ръка на приятелите си, когато си тръгна. Прие ключовете, но знаеше, че няма да се върне в офиса. Борбата беше помогнала, но яростта още изгаряше душата му. Беше ядосан на живота; ядосан, че Джеси го бе изхвърлила и че я бе загубил.

Пое по частния път към къщата си, тъй като нямаше желание да отговаря на въпросите на офицерите, охраняващи портата за жилищната зона на Новите видове защо се прибира по обяд в дома си. Когато паркира взетия назаем джип на алеята пред къщата, някакъв звук го накара да се обърне и той проследи с присвити очи как Джеси приближава по улицата и паркира в съседство като избягваше да погледне в неговата посока.

Тя не му обръщаше внимание и това го вбеси. Той се поколеба и се огледа наоколо. Не забеляза никого наблизо. Обърна се и я видя как крачи бавно към своя вход. Спусна се бързо, сякаш със скоростта на светлината, и младата жена не го усети, когато застана зад нея. Тя отключи вратата, отвори я и влезе вътре. Обърна се и тогава го видя; очите й се разшириха.

Преди тя да успее да реагира, Джъстис нахълта вътре; ръката му се стрелна да затвори вратата, а тялото му застана между нея и бутона на алармата, за да не може да предупреди охраната да хукнат към дома й. Този път нямаше да се отърве така лесно от него.

— Трябва да поговорим.

В сините й очи проблесна учудване, но после бързо се присвиха от гняв. Радваше се, че не я бе изплашил — не такова беше намерението му — пристъпи по-близо

до нея, нахлувайки в личното й пространство. Нейният аромат го измъчваше. Устните й се разтвориха и погледът му се спусна върху тях. Обзе го силно желание да я целуне и той стисна ръце, за да не вземе в шепи лицето й.

— Да не си намерил жена от Видовете, която да вземеш за своя половинка? Трябва ли бързо да си опаковам нещата, за да може тя да се нанесе тук?

— Не си търся половинка. — Гневът му се засили. — Опитах се да ти кажа това снощи.

— Искаш ли да ме заведеш на вечеря някъде, където могат да ни видят заедно? — Заяде се с него.

— Знаеш, че това няма да се случи. Говорихме вече. Опасно е за…

— Бъдещата ти съпруга да не разбере за нас? Или ще намали шансовете ти да я настаниш в дома, където преди това е живяла любовницата ти?

— Джеси! — изръмжа той. — Спри!

Тя внезапно се пресегна, опря длани в ризата му и го бутна.

— Махай се!

Джъстис бързо се извъртя, тялото му я постави в капан до стената, сетне подпря ръце от двете й страни, за да я задържи там.

— Липсваш ми. Не успях да заспя миналата нощ. Не може ли да обсъдим нещата разумно?

— Не. — Тя облиза устни като насочи вниманието му отново към тях. — Не може.

Разочарование, гняв и съжаление го заляха едновременно и го разгорещиха и той реагира. Наведе глава, устните му се впиха в нейните и когато тя ахна, езикът му се възползва от ситуацията. Младата жена усети вкус на кафе и шоколад, когато Джъстис я целуна. Тя се напрегна и опита да се отдръпне от гладната му уста, но той обхвана лицето й в шепи и я задържа.

Юмруците й стиснаха ризата му, но тя не го отблъсна. Отвърна му и той изръмжа, когато страстта измести всичко останало. Джеси беше в негов плен и членът му се напълни с кръв. Нуждата му да й покаже колко много означава за него, надделя над всичко друго и той пусна лицето й, за да съблече сакото си. Платът се разкъса, но на него не му направи впечатление.

Джеси помогна на копчетата да изхвърчат от ризата му и те със звънтене се посипаха по плочките в антрето — разтвори я със замах, вместо да губи време да я разкопчава. Ръцете му се плъзнаха между телата им, сграбчиха блузката й и я разкъсаха с лекота.

Младата жена изскимтя срещу езика му, целуна го диво, а ръцете й зашариха по голите му гърди. Той обхвана нейните, разкъса сутиена, който го разделяше от чувствената им мекота и дръпна чашките достатъчно надолу, за да оголи зърната й. Палците и показалците му намериха стегнатите връхчета, леко ги стиснаха и Джеси изстена.

Мъжът спусна ръка и трескаво отвори ципа на панталона й, пъхна пръсти вътре и хвана тънките лентички на бикините й. Прекрати целувката, плъзна се на колене като по пътя си надолу я целува от гърлото до гърдите, а после засмука зърната й. Ръцете й се заровиха във влажната му коса и я стиснаха здраво. Той рязко дръпна дрехите, за да я освободи от кръста надолу. Затисна ги с коляно и тя извади краката си от купчината плат.

Уханието на възбудата й го докара до лудост. Желаеше я и съдейки по тежкия мускусен аромат на страстта й, тя също го искаше не по-малко. Не можеше да чака повече. Бързо разтвори отпред панталона си и освободи болезнената си ерекция. Отдръпна устни и я хвана за бедрата, като се изправи.

Джеси знаеше, че трябва да спре тази лудост, но беше безсилна. Стъпалата й се отлепиха от пода, когато огромното тяло на Джъстис я притисна плътно до стената и я прикова там, а краката й се вдигнаха, за да се увият около кръста му.